Пътят, по който човек избира да тръгне...
Есе
По кой път бих си пожелала да тръгна в живота? Това е много относителен въпрос. Всеки от малък мечтае да стане: я балерина, я полицай, пожарникар, дори космонавт. Едно е да пожелаеш да поемеш по добър път, съвсем друго е да го постигнеш.
По стълбицата на развитие, пред човек се появяват много кръстопътища и широк кръг от избор. Всеки сам трябва да прецени кое е най-добро за него и да се опита да го постигне.
Често чувам хора, които спорят за съществуването на така наречената СЪДБА. Честно казано не вярвам много на съществуването й. Това, което не мога да приема е твърдението, че съдбата ни вече е предначертана и нашите решения и избори нямат никакво значение!?! А щом всичко е решено, защо се стараем към по-добро?!? Все пак мисля, че има неща, които не зависят от нас самите, но все пак пътищата, по които поемаме са важни и имат голямо значение.
Усъвършенстването на човек е много дълъг процес. Минаване през препятствия с различна големина, минаване през спънки, които правят добрия живот още по-желан. Според мен пътят на доброто носи повече загуби, отколкото пътят на злото, от гледна точка на непосредствеността. Защото колкото повече си постигнал в живота, толкова ти е по-трудно да го опазиш. Цялата човешка история е стълкновение между доброто и злото. Дори и в приказките има красноречия между двете крайности на човешкия характер: Червената шапчица и вълкът, Снежанка и злата й мащеха.
Това дали човек ще избере пътят на доброто или този на злото, зависи изцяло от самата личност и житейският поглед на човек към живота.
Пътят, който поемаме е воден (на повечето от нас) от собствената емоция, мотивация и нарастващия професионализъм. Като част от обществото, ние правим всичко възможно да реализираме повечето си идеи, подход, визия, отдадени на постигането на съвършенство.
Много хора си задават въпроса дали да рискуват, когато трябва да направят важна крачка в живота си. Започват да се чудят (понякога дори и аз): “А ако се гмурна и има подводно течение и се удавя?”, “А когато изляза на скалата и тя се окаже висока и падна?” Има много причини да се внимава. Но има хора, които дори и не се замислят и рискуват за бъдещето си…
Животът е риск. Всеки сам преценява колко голям да е той. В живота има много отлични гмурци и алпинисти!!! Нужно е сам да прецениш ти от кой тип си и да разбереш по кой път да поемеш.
By ZoRiTo0
© ЗоРи All rights reserved.
Когато пишеш есе се придържай към проблема от заглавието! Много би ми харесало есето, ако заглавието беше нещо от сорта на "За пътят, по които човека избира да поеме" Та.. би имало повече смисъл за разсъжденията ти тогава.