Хей здравейте:) Аз съм изкуствената усмивка, а това е моят свят. На кой от вас любимият цвят му е сивото? Да, и аз го мразя... Странно защо тогава всичко сивее... Сивеят улиците, сивеят хората... дори техните сиви усмивки сивеят. Странна метаморфоза за половин ден. Човекът явно е много слабо същество или поне аз. До преди няколко часа планината беше зелена, птичките разновидно цветни, жълтото беше толкова жълто... И изведнъж сивото дойде, за да ми покаже колко съм слаб. Знаете ли какво носи след себе си още сивото? Няколко понятия, които всеки гледа да отбегне - злоба, тъга, отчаяние и пак злоба... удряне на главата в стената и след това пак отчаяние, защото виждаш, че колкото и силен да е ударът, той не променя нищо, освен цветът на челото ти... В момента би трябвало да е червен, но аз го виждам сив.
Няма да казвам какво промени живота ми, защото е невъзможно да се обясни... Нямам думи, понятия... Някои му викат любов, но самите те не осъзнават колко слаба е самата дума... Казват си: "Обичам те, мило!" и след това заспиват доволни, защото, ако наистина им е достатъчно това изречение, значи те не обичат. Трябва да се измисли нов език специално за тази цел. Но това, смятам, че ще е неосъществимо, защото не вярвам да може да се обясни смисълът на живота. Той не се произнася или рисува... той се чувства. Трябва да го имаш в себе си. А ако го имаш, това директно ти издава билет за прекрасния курорт, наречен "Главата в стената".
Това в приказките съществува, но само дотам, за да разбереш, че не можеш да го имаш тук-и-сега. Него го има само дотолкова, доколкото можем да страдаме за неговото нямане. Ето защо светът е сив. Ето защо хората се самоубиват. Как може толкова хора да са умрели в името на Любовта и тя все още да се боготвори. Аз чувствах, летях, мечтаех и живях, но всичко това, защото знаеш, че един ден тя ще си отиде. Та кой има право да е вечно щастлив? От логическа гледна точка аз не трябваше да съм щастлив, защото бях забравил какво е нещастието, а именно то ми трябва, за да осъзнавам щастието. Явно не съм бил щастлив... Нищо, и тази дума не ми харесва... и тя се употребява в прекалено широк аспект: "Щастлив съм, купих си dvd" или: "Щастлив съм, имам Golf 3". Ето затова тази дума не заслужава да присъства при любовта.  Това, което искам да кажа е, че само тогава ЖИВЯХ. Сега съм ходещ, сив индивид. Без лице, без мечти, защото мечтите се сбъднаха и после си тръгнаха. Спирам да мечтая, спирам да се смея, спирам и да живея...(Искам, не искам - така е.)