Колкото по-голяма е властта, толкова по-голяма е злоупотребата с нея
Чувам думата власт и неволно в съзнанието ми изниква още една дума -пари, сякаш са обвързани със стоманена нишка помежду си. Опитвам се да я прогоня, казвам и: „Върви си! Мястото ти не е тук! Кой те е викал?" А тя седи в безочливо мълчание и нахално не желае да си тръгне, тегли я при нейната дружка. Те са като две неразделни частици на едно общо тяло, управляващо цял един свят.
Защо ли думата власт е натрупала в себе си толкова нагнетено отрицателно чувство, че чак горчи? А как да не стане това като всеки я изрича с такава отравяща вътрешна неприязън като нещо лошо и покваряващо. Толкова познато ни звучи изразът „злоупотреба с властта", а като се опитам да се сетя за такъв, оцветяващ властта в положителни краски, нищо не ми идва на ум. Но какво представлява властта без някой, който да и придаде лице - просто празна дума с мрачна слава. Хората са тези, които са оформили нейния лош облик пред света. По-голямата власт пр ...