Всеки човек върви по своя път в живота. И неизменно по него среща много хора. В някои от тях се влюбва. Други влизат в приятелския му кръг. А с трети, просто се разминава. За да продължи да върви напред, понякога е нужно да коригира походката си, да забави своите крачки. Да запази себе си и другите. Тогава прави компромис. Изчаква, за сметка на своята скорост, с която в други случаи би стигнал за където е тръгнал много по-бързо.
Често си мислим, че като отстъпим, ние го правим като ощетяваме себе си. Приемаме компромисите като саможертва. Страдаме тихо от това, че се налага да проявяваме слабост. Всъщност стигаме до тази стъпка и от грижа и към самите нас. Защото, когато отстъпим, ние си осигуряваме сигурност. Било в отношенията с любим човек или в работата. Друг въпрос е, дали това ще продължи дълго. Компромисът не ремонтира един блокирал двигател на отношенията между хората. Той помага само, когато повредата е лека. И дори да се поправи, ще дойде време, когато ще спре да работи. Чове ...