Компромисът - нужен или не

Съществува ли компромис, или какво по-точно означава това. Как намира своето място в ежедневието ни? Има ли го, или е някакво извинение, за да се самоизтъкваме?

И все пак всеки ден се сблъскваме с него...

Но какво по-точно изразява, ако не самите нас...

Ще си зададем въпроса защо именно нас. Всеки заема своето място в обществото, както са казали старите хора: "Камъкът тежи на мястото си."

И, за да сме по изчерпателни, ще уточним, от какво зависи компромисът и защо го използваме в живота: имаме свои вярвания, убеждения зависещи от религията, която изповядваме, възпитанието, образованието и не на последно място в любовта.

И сега защо именно те ръководят?

Даваме си ясна сметка, че компромисът е мъдрост, която ни помага да прощаваме, да премълчаваме било то само да предотвратим бъдещ конфликт.

Пример за това е патриархалното семейство и разногласията между поколенията.

Точно тук на помощ идва компромисът. Можем ли да премълчим за да избегнем противоречията...  А дали това не е стъпка към по-добро или погрешно решение?

Можем ли да отстъпим чуждите убеждения да ръководят нашия живот. Не е ли грешка спрямо нас да носим тежко бреме от минали времена. Прощаваме ли с цел да вървим към усъвършенстване, но за да го постигнем е нужно правилна самопреценка и едно правило никога да не забъркваме гордостта. Всеки от нас всеки ден взима погрешно решение било от глупост,  доброта, любов, уважение и невежество, но това не ни прави лоши. Нали всеки има право на втори шанс. Опит е името, което даваме на грешките. Можем ли вече ясно да си обясним какво е компромис и каква роля играе в живота?

Да, компромисът е надежда, той е любов, вяра и сила за един пълноценен и качествен живот.Той ни кара да се замислим кои сме, какво искаме и как... да го постигнем.

            Е, отговорът идва с това до колко можем да премълчим отговорността да понесем последствията от решенията си, да приемаме грешките си и да се научим да прощаваме.То тогава знаем какво е да обичаме с цялата си същност да се раздаваме а щом знаем какво е обич, то ние знаем как да прощаваме и да правим компромиси.

            А нужен ли е, преценяваме след като знаем колко струваме, какво можем и каква амбиция имаме за постигане на целите си?