край
Поглеждам назад с тези нови очи,
и сега знам, че съм бил прав
прав в заблудата си
но тук няма болка или страх
няма съмнения в мен
влизам право в релсите, чакащи ме толкова дълго
Станах това.
Превърнах се точно в това, което избягвах
и това спокойно осъзнаване на петната,
обвиващи съзнанието ми, би ме уплашило толкова много,
но вместо това... не чувствам нищо.
Никоя от алармите не се включва и аз лежа в сладката агония на миналото,
безчувствен
Чувствата бяха толкова опустошителни, докато живееха
иска ми се никога да не ги нося отново
Най-накрая хванах звезда с голи ръце
и животът вече не се отнася само до мен,
а до това да я пазя вътре, докато умра.
И така,
тръгвам по този път
усмихвайки се със смеха
сменяйки кожата си
прегръщайки линията.
Животът ми най-после намери
права посока
и се променя.
Толкова се промених
© Светлин Николов All rights reserved.
Ако си чела "зъб за зъб"...
