Jun 23, 2007, 1:55 AM

Красотата като преобразяваща сила

  Essays
10.9K 0 4
3 min reading
Не е шедьовър, нито кой знае какво, но исках и аз да публикувам нещо свое сред всички хубави неща в сайта:))


 

   Ние сме заобиколени от божествената красота на райското кътче, отредено за нас, хората. Можем да я открием в природата около нас, в човешките взаимоотношения, в емоциите, пораждащи усмивка. Ние сме щастливци, но сами не осъзнаваме колко големи, защото имаме шанса да се докосваме до красотата, но също и да я изпитваме.

Майката природа ни е дарила своите съвършени творения, за да им се наслаждаваме с всички сетива. Още от първия си досег с нея човек чувства душата си облагородена. Усетила дивния аромат на цветовете, нежния полъх на вятъра, когато прелестна гледка се разкрие пред очите ми, сърцето ми се изпълва с щастие. Чувствам се като преродена. Няма ги вече проблемите на сивото ежедневие, нищо негативно, което би ме наранило. А какво чувство на нежност ме завладява, когато погаля някое животинче или просто му се порадвам отстрани. Малко време, прекарано далеч от мръсния задимен град, и сякаш поемам за първи път глътка въздух. Да, наистина природата има силата да ни омагьосва и да ни измъкне от тъмнината, обгърнала душите.

   Усмивката - символ на щастието и ликуващата душа. Тя е така красива, когато е искрена. Няма грозно усмихнато лице. Случи ли ми се нещо лошо, не виждам нищо положително в съществуването си и отчаянието бързо заплашва да ме грабне, изведнъж като лъч светлина очите ми срещат усмивката на любим човек. Тя озарява сърцето ми и ми дава сили да продължа напред, има някой до мен, който ме подкрепя. Понякога една животворяща усмивка е толкова нужна, а не е дарена. Аз смятам, че съм щастлива, защото винаги имам човек до себе си, който ме обича и би ми дарил така нужната усмивка.

   Животът е пълен с разочарования, апатия, студенина, страдание и сълзи, жестокост и насилие, омразата е сковала съзнанието на хората. Понякога ни се струва, че пропадаме в черна дълбока пропаст, и тъмнината ще ни погълне. Няма надежда, няма кой да ни подаде ръка. Но ето един човек, с нищо особено по-различен от останалите, се появява като спасител и прави невъзможното - преобразява света ни. Само истинският приятел е способен на такава постъпка, граничеща с героичното. Той сгрява сърцето. Лицемерието цари навсякъде, но откриеш ли този човек, трябва да опазиш взаимоотношенията ви чисти и неопетнени. Приятелството е рядката перла на живота, по-ценно от всичко материално. Ако я притежаваме, трябва да я съхраняваме, ако ли не - да посветим живота си в търсенето й.

   Колко е по-различен животът ми от преди. Вярно, бях като всяко момиче на моята възраст. Имах компания, с която излизах и се забавлявах, добри оценки, хубав дом и родители, с които като всеки тийнейджър, не се разбирах особено добре. Но нещо ми липсваше, сърцето чувстваше такава празнота и пустота, която с времето ставаше повече от непоносима. Сама не осъзнавах какво ми е, сякаш бях в клетка. Фалшът, лицемерието, злобата нараняваха душата ми. И ме караха да се отчуждавам от света, потънала в тъга. Не исках, не намирах смисъл в повърхностните забавления. Странно как една на пръв поглед незначителна среща преобръща живота ти и променя мирогледа. И внезапно светът изглежда така идеален, а животът не е загуба на време. О каква сила притежава любовта - животовъзраждаща любов, сърцето ти започва да бие с нова сила в името на друг и ставаш чувствителен към красивото и възвишеното. Когато я срещнах, реално нищо не се беше променило, но разликата беше от земята до небето. Любовта осмисли живота ми - да дарявам топлина и да правя щастлив човека, когото обичам. Магията и обаянието й ме грабнаха и направиха от мен по-добър човек. Любовта е като въздуха, който дишаме, тя изпълва цялото ми същество и ме подтиква да творя красота и доброта. "Колко е прекрасен светът сега, като ти си в моя свят" - от потискащо и студено място за мен той се превърна в рай на земята. Зная, че е глупаво, но просто искам да благодаря на любимия си за това, че ми показа прелестта и щастието и пробуди в мен такива чувства, за това, че ме обича заради самата мен." Най-великото нещо, което нявга ще научиш, е просто да обичаш и да бъдеш обичан!"

   Има толкова красота около нас, но много хора не успяват да я забележат в забързаното ежедневие. Веднъж докоснат ли сетивата си до нея, те ще се преобразят и ще бъдат способни да открият истинското щастие в живота и да му се насладят.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...