Виждали ли сте хора, които просто светят. Не физически както звезди, но такива, които когато влязат в стая или минат покрай вас по улицата, все едно в тях има откъснато парче от слънцето.

Характеризират се с изключителна красота – не защото така са родени, а защото толкова много си вярват, че чак очите им светят, кожата и косата им отразяват слънцето в меки нюанси, които няма как да не накарат цялото човечество да се влюби в тях.

Да поговорим за вътрешните им качества. Изпитват любов към всичко и всички. Умът им  е бърз. Усещат хората – какво искат от какво се нуждаят. Започват всеки разговор с комплимент към събеседника.  

Защо ли пиша това? – Защото съм възхитена, преливам от енергия и ентусиазъм и искам да споделя с вас вълнението си.

Годината вече е 2016-та. Европа е на прага на война. Напрежението на етническа и религиозна основа нараства бавно като чувство във всеки един човек. Световната икономика е като един балон с хелий, изкачващ се все по-нависоко, налягането се покачва и е въпрос на време да се спука. Техниката е толкова развита, че може да замести изцяло човешкия труд.

Какво общо има това питате. – Има даже много. Настъпват промени. Глобални. Светът се изменя, но тихо и гореспоменатите хора са единствените, които усещат. Може би всеки от нас го знае вътре в себе си, но си мисли, че това някак си не го засяга и се чувства твърде удобно в своя за сега удобен свят и измамната утопия която сам си е създал за да си мисли, че е щастлив.

Не съм сигурна какво е целта която искам да постигна с този текст. Може би искам да ви предупредя. Може би искам да ви отворя очите за промяната, защото тази промяна е нужна. Тя е това което движи човечеството и искам когато настъпи, хората да са готови. Настъпва нов ред и какъв ще бъде той зависи от нас. Нека оставим старото, да изхвърлим оковите на робството от което не можем да излезем години на ред. Нека пуснем парче от слънцето във всеки един от нас, да придобием увереност в себе си която ни кара да се развиваме. Нека спукаме балона на омразата, недоверието и грозотата, който се надува в продължение на десетилетия. Ние сме бъдещето и нашият шанс настъпва.  Нека го приемем с ентусиазъм и готовност. Ако всеки от нас сес стреми да развие най- добрите си качества и любов към заобикалящата го среда и хора, няма ли да живеем в рая?