Куклите или гипсът?

           Хвърлям се за топката! -  изкълчена китка, гипс... Хвърлям се за топката! -  пукнат лакът, гипс... Блъскане от противников играч, изкълчен глезен... Болка! И пак болка - че с месеци  ще бъда извън терена! А това е толкова тежко! Защото там, на стадиона, пред моята врата, аз се чувствам човек! Не ми вярвате? Ще се опитам да ви убедя.

           Футболът е моята страст! Това  е любимият ми спорт. В нашия град няма женски отбор по футбол,  затова и се налага да  играя с мои приятели момчета, което всъщност е много приятно. Малко необичайно е момиче да тренира футбол, тъй като това се смята за мъжки спорт, но на мен ми харесва. Моите приятели вече не смятат, че това е  така, след като ме видяха как играя. Отначало се чуваха изрази като: "О, момиче! Как ще играе, ще и направя нещо, ще падне, ще си счупи маникюра  и ще се откаже!" Или: „Това е мъжки спорт , а не за момичета, да върви да си играе с куклите!" Но още след първия мач, който изиграхме  с тях, си промениха мнението. Съучениците ми също ме приемат като част от отбора по футбол в часовете по физическо възпитание. Винаги ме викат да играя и за тях съм най-добрата вратарка. Гордеят се с мен и когато има състезание между класовете, ме взимат в отбора. Сега всички знаят моите способности и ме уважават.        

              Родителите ми се гордеят с мен. Когато имаме мач и са свободни, с удоволствие идват да ме гледат. Е, много се притесняват да не се контузя отново, но това са рисковете на играта.

            Освен на стадиона вече играем и на новото игрище, което направиха във  II СОУ „Проф. Никола Маринов", моето училище. Там спортуваме с приятели, понякога идват и непознати и си правим турнири, запознаваме се и всичко е толкова интересно.

             Моят пост като футболистка е вратар. Това е  един наистина важен пост в един отбор, защото когато защитата и останалите футболисти от отбора допуснат противника в своето поле, тогава всичко е в ръцете на един човек, и това е именно вратарят. За да бъдеш вратар, трябва да бъдеш отговорен и сравнително спокоен дори и в най-притеснителните ситуации. Аз като вратарка трябва да съм наблюдателна, за да не допусна изненада, трябва да пазя вратата си с цената на живота си дори.           

           Всички трудности се преодоляват в спорта, защото изживяването да те гледат милиони хора е вероятно неповторимо. Досега не ми се е случвало да играя пред такава голяма аудитория, а само пред стотина души, но и тогава имаше голямо напрежение и усещах адреналина, който се покачваше все повече и повече, щом топката достигнеше вратата ми.

          Тази година общинатa на моя град Търговище организира състезание по футбол за момичета на възраст от 14 до 18 години. При равен резултат последваха дузпи и когато дойде моят ред да бия дузпа, много се вълнувах, защото не исках да разочаровам отбора. Но феновете на противниците викаха толкова силно против мен, че аз се притесних и изпуснах шанса да донеса победа на отбора си.

          В други моменти, когато се борехме за 3-то място, дадох всичко от себе си и не позволих да ми вкарат гол, като имах няколко много добри излизания срещу нападателка от противниковия отбор и дори едно хвърляне за топката. Подкрепата на феновете наистина е много важна за един отбор. Доказателство за това са и думите на английския мениджър  Сър Алекс към феновете: "С ваша помощ ще успеем!" Така и стана - Манчестър Юнайтед се класираха на полуфинал за  „Шампионска лига".

          За мен победата не е най-важното, но когато я достигна, се чувствам неповторимо, много щастлива и доволна от играта си. Футболът е колективна игра, която иска разбирателство между играчите и толерантност един към друг. Когато има с кого да споделиш радостта си от победата, тя става двойна, а мъката - намалява.

            Казват, че спортистите са глезените деца на народа - всички ги обожават. Но в спорта трябва да има и много морал. Това, че си постигнал много за своята страна, не ти позволява да злоупотребяваш с известността си и  с доверието на народа. Ето например  Максим Стависки, шампионът по фигурно пързаляне, шофирал в нетрезво състояние с 1.29 промила алкохол в кръвта. Уби едно момче и тежко рани едно момиче. Осъдиха го на две години и половина затвор условно и пет години изпитателен срок, след като спортистът се призна за виновен. Смятам, че неговата спортна слава не му дава привилегии пред другите, точно и затова дълго време се обмисляше неговата присъда, защото е известен. Може би и заради това присъдата му не  е толкова тежка, но това разбира се не е честно, защото човек, отнел друг живот, заслужава  тежко наказание .

         Вълнувам се и от друг проблем в нашия спорт. Много често днес се виждат хулигански прояви по мачове - фенове замерват футболисти с най-различни предмети, чупят седалки, дори ги палят. Това е вандалщина, с която за да се преборим, трябва по-големи санкции за футболните хулигани.

        Славата на спортистите носи и своите неприятни страни. Известните спортисти е нормално да бъдат преследвани от журналисти и фенове за снимки и  автографи, но това не трябва да  довежда до бой, както се е случило  в заведение в Барселона, където известният български футболист Христо Стоичков вечерял със съпругата си и след няколко снимки от страна на фотографа Любомир Асенов го напада и му нанася няколко тежки удара. Това е много лоша проява от страна на този така известен български футболист в целия свят. За мен това е недопустимо, защото днес децата са много любознателни и се учат именно от телевизията. И когато видят и чуят за тази новина как един толкова талантлив футболист, как ще реагират? Аз се възмутих!  Дори и да не ставаше дума за Стоичков, а за някой друг спортист, как ще реагират неговите фенове. Аз, ако видя подобна проява от страна на мой спортен идол, ще бъда ужасно тъжна и ще се срамувам. Не само като спортист, а и като българка! 

              Любимият спортист на всеки човек  е стимулът, който му е нужен, за да се стреми да реализира мечтите си. Той е като елексирът, който му е нужен да живее, защото без него ще умре. Всеки спортист живее, за да постигне мечтите и целта в живота си, а когато убиеш мечтите му, ти убиваш и душата му и го превръщаш в празен и безжизнен човек. Спортувай с  хъс и желание, за да превърнеш живота си в нечие послание.

               Хвърлям се за топката! -  изкълчена китка, гипс... Хвърлям се за топката! -  пукнат лакът, гипс... Блъскане от противников играч, изкълчен глезен... Болка! И пак болка - че с месеци  ще бъда извън терена! А това е толкова тежко! Защото там, на стадиона, пред моята врата, аз се чувствам човек!  Повярвахте ли ми?