Къде е българското?

„Земя като една човешка длан,

но по-голяма ти не си ми нужна…”

Труден въпрос и едва ли са мнозина тези, които биха могли да дадат адекватен отговор.

Дали трябва да се вгледаме в миналото или да обърнем поглед към настоящето?

Според мен отговора е навсякъде!

Достатъчно е само да се озърнем и ще забележим стотици примери за Българското, които съпътстват нашето съвремие.

Отварям вестника и…

„… Българче на 14 години спечели конкурса за най-добра детска рисунка, посветена на екологията, сред 3500 кандидати от целия свят…”

„…Христо Стоичков бе посрещнат на крака от публиката на стадиона в Барселона…”

„…Веселин Топалов жъне победа след победа над своите съперници…”

Българското е навсякъде около нас. То е в българската роза на Паша Христова, разказваща за Балкана и за морето, то е дори в Космоса, представлявано от гласа на Валя Балканска. Представяте ли си?

Български глас в Космоса!

Ами народните песни? Дълго, много дълго, векове наред е продължавало създаването на тези песни. От тях ние, днешното поколение, научаваме за нашето минало, за болките и радостта на българина, за любовта и страданията. Та нали благодарение именно на тях се е запазил националният ни дух през тези пет века робство.

Та нима не в името на Родината, Геният не извика: „Аз съм български войвода, момци ми са тез…”

В нашето минало няма рицари и трубадури. Нямаме замъци и кръстоносни походи. Подвизите на нито един Айвънхоу или Д’Артанян не са известни на нашата история. Робството ни отне всичко, пълнещо с красота и блясък Европейските летописи…

И все пак в националната ни памет има нещо, което ни дава право да се чувстваме богати, да не се срамуваме, че сме българи. Наистина то не е свързано с трагични драми, със звън на шпаги или индиански викове. Това наше „нещо” е много по-спонтанно и искрено от целия този театър. Красотата му не се крие в деколтето на някоя напарфюмирана френска контеса. Колкото и невероятно да звучи, неин символ е онзи червен карамфил, паднал като капка кръв върху калдъръма на България…

Българското не е някъде или никъде…

То е навсякъде! Където има дори една молекула от нашата история и култура.

То е на всеки стадион, на който звучи националния химн, във всяка страна, където звучи родна реч.

Трябва да проумеем, че е гордост, а не срам да носим Българското у себе си. Защото всички ние, независимо дали искаме или не, носим частица от националния дух и трябва да го носим с високо изправено чело.

"И не забравяй нито ден

ти таз българска роза от мен"

Защото тя поставя чистото начало на онова българско безсмъртие, покрило земята ни с толкова много бели кости на мъртви герои...