Оглеждам се край себе си! Пълно е с момичета - наконтени, ухаещи на цигари и скъп парфюм. Всяка е красива, всяка има тяло на ангел! Косите им са прави, а в главата нямат капка разум! Мъжте гледат ги със страст и очарование, а не знаят, че са дялолски създания!
               Как искам да съм като тях! В този свят да си добър не е добре! Винаги оставаш сам, винаги си зле! Обичаш някого, умираш от любов, но се появява тя и оставаш  съвсем сама! Гледам в огледалото, и да, аз не съм от тях - аз съм просто никоя! Косата ми е черна и къдрава! Не е като на куклите права и с кичури! Тялото ми е закръглено, не съм невероятна! Всеки думите ми взема на шега! Мислят всички, че съм истински добра. Но къде се вмествам аз???
                Винаги се смея и помагам в трудните моменти! Усмихвам се, когато
най-много боли! Ръката подавам, а на мене няма кой и пръст да подаде! Плача сама, страдам, как да се променя?! Не искам да съм сама, не искам да бъда добрата приятелка, искам да съм на някого, не само приятел!
                И ето, пак расавица поредна! С нея моята любов е днес! Не съм създадена да бъда аз карсивата жена, а просто приятелката добра! Но не искам да завиждам! Не мога да се променя! Нека да ме вземат на шега! Аз също мога да обичам, мога и да съм незаменима, но, уви! Всяка ме измества и боли!
                Някой ден ше бъда друга и всеки за мене ще тъжи, защото аз съм незаменима и късно осъзнават всички! Но днес съм пак аз на ръба, в този свят не гледа никой душата, само външността! Аз съм друга, не съм от модерните, за мъжете, жени! Този свят е измислен, светът е синонимът на порок! Щом не съм от красавиците - какво да правя? Това ми отреди този живот. Но сред толкоз карсота, къде съм аз? Коя съм аз? Не съм за тук? Не се вписвам в таз фасада! Оставам пак сама! Защо съм тук, не зная и до днес! Сред толкова красота къде съм аз сега?!