Правя това продължение, за да обясня, че има начини да се изгради система, гарантираща добър живот на хората. И не само на тях.

  Още при първите родово общинни структури хората разбрали, че заедно могат много повече, отколкото по сами. От там тръгнали да правят племена, царства, империи... Все пак, много хора се нуждаят от много ресурси. По метода опит-грешка, те пробвали форми на организиране, управление и експлоатация на ресурсите. В това число хора, животни, растения, минерали.... Всичко. Всяка форма започвала с добра идея. Известно време давала добри резултати, след което се израждала. Общото между всички форми на управление е пирамидалната структура. В основата са най-големите маси, които могат да дадат само физически труд, евентуално - живот, ако има война. На всяко следващо ниво се настанявали „по-полезни” хора, с повече умения. На края се стига до един връх, който обединява всички и е висша инстанция при спорове. Той получава най-много  блага, но и носи отговорност за всички и всичко. От него зависи дали структурата ще е стабилна и просперираща, или не. Едва през деветнайсти - двайсти век пирамидата се заменя от конус. На върха вече не е една фигура, а група. На тази група опонира друга. Двуполюсен модел, който би трябвало да гарантира равновесие и стабилност. Както вече казах, винаги нещата деградират. Неизбежно е, защото всичко е изградено от хора, които са изтъкани от недостатъци. Може би думата не е точна, защото еволюцията ги е направила такива в индивидуален план. Въпрос на оцеляване! Но, оцеляването на индивида и оцеляването на обществена структура изискват различни качества. Противоположни. И, понеже хората започнали да градят общества много по-късно, от колкото са се учили на лично оцеляване, в поведението им надделява личното. Лични интереси. Общочовешките закони, вписани във всички религии, конституции, етно култури, се насаждат вече хилядолетия, но не могат да заменят инстинктите, които тласкат индивида да ги нарушава, за да се облагодетелства лично. Крайностите са някакви неоправдани отклонения. Говоря за психопатите. Та, толкова теория стига, за да обясня защо нещата са такива. Върхът на всяка структура се явява стопанин и от него зависи дали тия под него са достатъчно задоволени, защитени, обгрижени, за да си разгърнат потенциала и дадат всичко за просперитета на структурата. Никой не може да се освободи от ангажимента и отговорността към „цялото”! В този дух, стабилни и проспериращи структури са създавани. И в наше време! Точно към тях тече нашият човешки капитал. Работата е там, че всички са хора. Те от години деградират и западат. Ние взехме техния модел, в едно с проблемите. Нашият упадък е главоломен, защото се присъединихме към тях с голямо бреме. Психологическо, идеологическо, структурно. Теоретично може да си решим проблемите, но на практика - не. Защо? Защото за целта трябва да потиснем, да смачкаме личния интерес и с общи усилия да градим обща структура. Това да е главен, единствен интерес. Няма кой, няма как това да стане мирно! Никой не иска доброволно да се откаже от личния интерес и благата на структурата. Може само силово. И не се знае дали новата власт ще е добър стопанин, колко време ще е.

 Много пъти съм се питала как така библията знае бъдещето. Вече разбрах. Анализирали еволюцията на човешката психология и поведение. Друг път за хората няма. Или ще спазват общочовешките закони и ще живеят добре, или ще се подчиняват на нагоните си ще се самоунищожават!