Кървава  целувка

Той:

Стоеше облегнат на прозореца, вперил поглед в нея. Тя спеше спокойно в леглото си, без да знае, че черните му очи я наблюдаваха и изследваха. За него тя беше най-красивото нещо на света. Буйните ù къдри, разпилени по цялата възглавница, като един кичур спокойно лежеше върху бледото ù лице. Тънка ленена завивка покриваше нежните ù извивки. Клепачите ù бяха затворени, като прикриваха прекрасните ù виолетови очи, от които не можеш да откъснеш поглед, след като веднъж си попаднал в пурпурната им бездна. Сладките ù червени устни леко се раздалечиха. Тя прошепна нещо. Бълнуваше. ’Какво ли сънува?’ - мислеше си той. Прокара нервно пръсти през гарваново-черната си коса, защото докато я гледаше, жаждата му се събуди. Измежду устните му леко се подаваха два остри зъба. Той стана и се приближи до леглото ù. Седна до ръба и я погледна. Протегна ръка и отмести непокорния кичур от лицето ù. След това пръстите му помилваха нежно бузата ù.

Тя:

Усети как нечия студена ръка милва бузата ù.Отвори очи… ласката изчезна. Надигна се в леглото си. Прозорецът ù беше отворен. В стаята нахлуваше студен вятър. Тя стана и отиде до прозореца. Погледна към луната, която хвърляше мрежи от студени сребърни лъчи по голата земя. Тя затвори прозореца, но продължи да се взира в луната. Мислеше си за красивия, мистериозен мъж от съня си… В съня си тя не виждаше лицето му, но беше сигурна, че е красиво. Помнеше само самодоволната му усмивка, два бели, остри зъба, подаващи се измежду устните му. Тя помнеше и очите му… дълбока черна бездна, в която изгубваше погледа си… Очите му я поглъщаха… Дали той беше истински… Помнеше как снежнобелите му ръце се увиваха около нея и я притискаха до гърдите му… След този момент тя винаги се събуждаше обляна в пот, сама в стаята си, облечена в мрак. Затвори очите си и се опита да успокои лудото биене на сърцето си. Тя се беше влюбила в този тайнствен мъж, излъчващ студенина, но в същото време и някаква нежност, която я караше да се чувства защитена. Изведнъж усети топъл полъх в ухото си… нечий дъх… Сънуваше ли? Тя стреснато отвори очи, готова да извика, но снежнобяла ръка запуши устата ù и един нежен глас прошепна „Не се плаши! Няма да те нараня!”. Дъхът ù секна… Беше ли възможно? Този плътен глас, това излъчване… ”Ти! Ти си истински?” - прошепна тя. Можеше да почувства усмивката му, когато каза това… Ръцете му се увиха около кръста ù и притиснаха гърба ù към гърдите му. Тя се завъртя в ръцете му, за да го погледне… той беше с глава по-висок от нея и тя бе принудена да погледне нагоре. Снежнобяла кожа… като на труп… два подаващи се остри зъба и две черни очи… това беше той!” Сънувам ли?” На устните му се настани добре познатата ù самодоволна усмивка. Тя също се усмихна и протегна ръката си към лицето му… спря я на няколко сантиметра от призрачната кожа… Какво правеше тя? Почти не го познаваше а вече беше сигурна, че го обича! Кой беше той?... Той притисна бузата си към ръката ù и така премахна всички тези мисли от главата ù… Нямаше значение кой е! Само чувствата имаха значение! Тя свали ръката си от лицето му и я постави на рамото му. ‘Каква студена кожа!’ - помисли си тя. Той зарови пръсти в медната ù коса и долепи главата ù до сърцето си… Тя не усети туптене… само гробна тишина… Но това също нямаше значение за нея… Важното беше, че нежният глас, самодоволството… това бяха истински емоции! Той чувстваше, изпитваше, въпреки че сърцето му мълчеше. Тя уви ръцете си около врата му и го притисна към себе си. Стояха така известно време… Внезапно тя усети устните му, целуващи леко настръхналата кожа на врата ù. Тя знаеше какво щеше да стане, беше го сънувала! Затвори очи и се усмихна… След миг усети острите зъби внимателно да потъват в гънката между раменете и врата ù. Тя не усети болка! Това беше странното… че ù харесваше… Тя стесни малко хватката си около врата му. След известно време той надигна главата си, отново внимателно изкарвайки зъбите си. Погледна лицето ù, опитвайки се да разчете изражението ù, но след като видя усмивката ù, наведе леко глава и впи устните си в нейните. Тя усети как коленете ù омекват и вероятно щеше да падне, ако той не я държеше. По брадичката ù се търкулна кървава пътечка… нейната кръв… Тя беше усетила вкуса ù, когато устните им се сляха…  той отлепи устните си от нейните… кървавата целувка свърши. Махна ръцете си от кръста ù, хвана я за ръката и започна да я дърпа. Тя му се подчини и го последва, все още замаяна. Излязоха от къщата ù и тръгнаха към морето. Стигнаха до морския фар. Започнаха да се изкачват по спираловидните му стълби. Скоро стигнаха върха. Там спряха и той пусна ръката ù. Стояха мълчаливо и гледаха вълните, които се разбиваха на малки кристалчета в острите скали долу. „Ще останеш ли с мен завинаги?” - попита тя. Той сведе поглед и каза „Не мога! Има много бариери между нас, които не биха допуснали това… Ако остана с теб, постоянно ще страдаш!” Тя усети сълзите, които напираха от очите ù. „Ако скоча… ще ме спреш ли…!” - попита внезапно тя. „Скочи и ще разбереш…” - отвърна той усмихнат. Тя го погледна изпитателно, след това извърна погледа си напред. Направи крачка напред… нямаше бариери, които да ù препречат този път! Вдиша и издиша силно и тръгна напред. Спря на ръба. Обърна се назад и го погледна. Той се усмихна… топло! Приближи се и застана пред нея. Стояха така известно време и изведнъж… тя усети как той я бута и след миг как полита надолу към бездната. Стисна очи, от които свободно течаха сълзи. Две силни ръце се увиха около кръста ù и я притиснаха в здрава прегръдка. Един кадифен глас прошепна в ухото ù „Няма да те спра, ще скоча след теб…!”.