"Книгите ни приемат в душите си и ни
представят собствените ни тайни."
Уилиам Хазлит
Любимата ми книга
Сега ще си помислите: "О, авторката ще сподели коя е любимата й книга!" и най-вероятно очаквате да чуете името на въпросната книга и от кого е написана. Но не. Ще подходя по различен начин.
Любимата ми книга е тази, която когато чета, провокира миниатюрна частичка дълбоко в мен да трепти от вълнение и любопитство, за да разбере какво ще се случи по-нататък в така пленяващото бързоразвиващо се действие. Тази книга, която се крие на рафта в библиотеката, измежду много други нейни сестри, които споделят своята тъга "Защо никой досега не е разгръщал страниците ми??" и не се е потапял във великолепното магическо измерение - измерение на смел рицар, готов да спаси беззащитна принцеса, която всеки миг може да бъде погълната от огнедишащ дракон, или момче, което е решило да вземе съдбата си в свои ръце, поемайки на приключение, изследвайки нови хоризонти. Познато нали? А това ли е всичко, което крият златните книжа? Определено не.
Книгите са най-богатият извор на знание, на вълшебство, мистерия, който може да съществува, според мен. Фактът, че в днешно време хората, респективно, ювенилното общество не обръща такова внимание върху литературата, каквото се е обръщало през миналите векове, говори само и единствено какъв интелектуален крах претърпява крехкият младежки ум. За щастие са останали не малко изключения, които да докажат, че може би все пак не всичко е изгубено. А знаете ли защо никой вече не обръща внимание на библиотеката? Защото никой не е подпомогнал към успешното развитие на тази "загубена" кауза. Никой не е насочил тези млади хора към това да се развиват правилно и пълноценно. Те не са намерили своя свят, който отдавна е сублимирал. Няма го и желанието, няма го любопитството, а щом първите две предпоставки не са налице, няма как да е налице и третата- Интересът-Страст. Книгите са най-прекрасните, най-търпеливи и отзивчиви приятели, които може да имаме. Те са наши учители, от които можем да черпим вдъхновение, те са меродавен източник на творческо мислене, духовно израстване, обогатяване, усъвършенстване, уют и най-вече истина. Истината такава, каквато е в действителност. Именно тя се различава понякога от реалността, но няма как да го разберем и открием това, ако нямаме желание и хъс.
Книгите са били пътеводител на нашето фантастично минало, настояще и бъдеще. Дали те ще продължат "да са" и дали "ще бъдат"? Зависи ли това от хората? А те ще пожелаят ли тези покорни мислители да останат само един спомен? Или ще искат да са до тях неотлъчно? Едно е сигурно - любимата им книга е била, е и ще бъде техният вътрешен мироглед. За какво се разказва в твоята книга?
© Княгиня Нощ All rights reserved.
Поласкана съм!!