Любовта е болка
Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде денят на страданието, на мъката, на сълзите." Животът свършва в този ден за теб. Той е далеч и не знаеш дали ще се върне някога при теб. Дали някога ще те погледне с хубавите кафяви очи, да те докосне със силните си ръце, да те целуне със сочни устни?Гледаш в една точка и се чудиш какво да правиш оттук нататък! Дали да продължава живота или да сложиш край на всичко? Почваш да губиш нишката малко по-малко. Дали и ти страдаш колкото и аз? Не знам, но искам да те видя, да те прегърна, силно да те притисна до себе си, да те усетя, че си до мен и да не те пускам никога повече.
Защо толкова много боли?
Всеки път, когато седна да мисля за нас и в съзнанието ми изникват онези дни, които ...