Любовта, това е една дума с много значения. Когато говорим за любов, повечето хора смятат, че от самосебеси се разбира за какво става дума. Но дори във всекидневното си общуване ние неусетно се стремим да уточним обекта и допълвайки" любов към... " Наистина човек може да обича много и най-различни неща - животът като цяло, себе си, друг човек, някоя красива идея, интересно занимание, домашен любимец, поп-звезда или острите усещания. Нашият език като че ли естествено се противи да употребим любови в множествено число за всички тези чувства. Какво е тогава любовта - силно чувство или разумен избор?

    Според мен първо в любовта са силните чувства и след това се питаме: "Дали това е разумен избор?", защото когато човек се влюби, действа много импулсивно. Води се от чувствата си, а не от разума.

Осанката, мимиките и жестовете са първите неща, които забелязваме у хората. Те първи "проговарят" и така съграждат у нас първоначалния образ на другия. Жестовете са една малка част от онова, което ни впечатлява при общуването ни с другите. Ние твърде бързо забелязваме също претенциите, темперамента, сговорчивостта или агресивността на хората. Всеки от нас може да общува с твърде малка част от шестте милиарда жители на планетата. Още по-малко са хората, които харесваме. Тези хора често навестяват мислите ни, съзнателно или несъзнателно им подражаваме и търсим тяхната близост. По принцип харесваме личности, които са с интереси, ценности и убеждения, сходни с нашите, интелигентни и компетентни в дадена област, с приятна външност и добронамерени.

    Така вече можем да кажем, че между двама човека могат да възникнат силни чувства - когато разберат какви личности са. Но веднага след това идва и въпросът: "Разумен ли е този избор?", защото ние може да харесваме човека, чиито мисли и убеждения са сходни с нашите. Възможно е да ни привлича интелектът или външността му. Но това е далеч от обсебващия копнеж, ирационалното мечтание, което наричаме " любов".