Любовта в нас

  Любовта в нас... какво би трябвало да означава това? Чувствата, които изпитваме или начина, по който разбираме значението на думата ЛЮБОВ. Как ще разтълкува темата, зависи от читателя. Аз ще кажа това, което мисля за любовта като чувство, изживяване, понятие, и дори като неизменна част от живота на човек.

  Колко често използваме думата „любов” в ежедневната си реч? Много...

   Но по-рядко се замисляме защо, как и кога я употребяваме. Тя може да бъде част от заглавие на литературно произведение или филм. „Любов – силна привързаност, пристрастие” – това пише в тълковните речници, но дали изчерпва пълното значение на думата? Едва ли...

   Любовта е чувство, което може да изпитваме към всеки един около нас – приятел, роднина, познат и т.н. Но онази истинската любов, която е там, вътре в нас, любовта към човек от противоположния пол, не знам дали ще ми стигнат думите да я опиша.

  Дали ни е предначертано в кого да се влюбим, или поради определени стечения на обстоятелствата, това се случва – не знам. Но пък знам, че щом се влюби, човек се изгубва в поток от чувства, мисли, емоции, преживявания... Вниманието му е насочено изцяло върху това, което изпитва и не може да спре или да се контролира. Любовта наистина е обсебващо чувство. Кога и как ще я срещне, човек не може да знае. Тя просто връхлита и измества всичко останало на заден план.

  Тук се появяват два момента. Първият – когато е споделена, а вторият – когато не е. В единия случай това чувство може да носи щастие, хубави моменти с любимия човек. В другия, за съжаление – много болка, страдание, тъга.

  Щом е споделена и прави живота ни по-хубав и изпълнен с щастие, любовта не се забелязва особено много. Ние просто свикваме с нея и не ú обръщаме нужното внимание. Не казваме често „обичам те” на човека до себе си.

  Но другата, несподелената любов... не може да се пренебрегне. Тя наранява толкова силно, че и най-упоритият характер и най-силната воля не могат да я заместят с нещо друго в съзнанието ти. Човекът, когото обичаш, но знаеш, че той не изпитва същото към теб, винаги е в мислите ти, в сърцето ти, в сънищата ти. Всяка твоя дума, действие или умисъл е белязана със знака на любовта. Целият ти живот е съпроводен с изгаряща болка и нищо за теб не е по-важно от нея.

  От всичко това следва, че любовта може да ни накара да се усмихваме, но и да плачем; да се радваме, но и да страдаме; да мечтаем, но и да се отчайваме.

  И все пак, каквото и лице да има любовта, тя винаги е била, сега е и винаги ще бъде неизменна част от живота на човек.