Магаренцето и елементарните частици

Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е, че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсмиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чашата да бъде наполовина пълна. Говорим много, а казваме малко. Мълчим си, а пък не е нужно и  да говорим.

Говорим си на друг език. В него няма думи. Там частици няма. Няма и магаренца. Там има само хора и цели фрази. Едни са силни, други, не чак толкова. Едни са осъзнати, други подсъзнателни. Трети пък повърхностни и все пак доста красиви. Първични, леко неприлични, не толкова цинични. Мили или пък меланхолично тъжни.

 Елементарни частици. Малките неща и простите истини. Едно плюс едно. Сговорна дружа планина повдига. Две плюс безкрайност и минус съдържание. Големите неща и сложно оправданите лъжи. Две и две е равно на двайсет и две. Обаче е умножено по нула е равно точно на нищо, както всичко, което се опитваш да умножиш по нещо, защото искаш ли да разсмееш Боговете, разкажи им за плановете си. Умножение, делене, изваждане... събиране. Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав, а пък когато сме елементарни, обичаме да сме глупави, но все пак сме малки частици от света. Опасно е да си умен, защото се лъжеш и когато умуваме, обичаме да мечтаем и да се случваме, а  сме всъщност едни малки магаренца и тогава си спомняме за думите на майка ни всяка сутрин - Добро утро, Колумб, с което се сещаме, че Америка вече е открита и и че мечтите са далеч от истините на живота. Че всъщност снощи си допихме чашата, а за следващата трябва да се потрудим и смисълът на всичко се крие, Къде? Добро утро, Колумб! И само понякога се сещаме, че той се крие в пръстена на залеза и във нечия усмивка, но не е ли това твърде елементарно?

За мен, за теб, за елементарните частици, които ни изграждат. Затварям си очите. Елементарно е. Магаренце съм.