МАГИЯТА НА СЛОВОТО

„Няма по-силна магия от магията на словото. Думите са също постъпки.” – Анатол  Франс

Вълшебства. Магьосници. Страшни вещици. Но без магически пръчки, защото имат слово. Умеят да го използват добре и магиите им се получават ей така.

-         Абра-кадабра, есе, напиши се!

Ама не иска! Не става, просто... не. Явно не съм достатъчно добра в словесните магии и ще трябва да хвана пръчицата, грешка, химикала, и да се потрудя.

На словесните вълшебници в нормалния свят им казват поети, писатели, творци, но на мен повече ми харесва да са магьосници. Не може да се отрече, че една добре написана книга е способна да преобърне живота на читателите си, да ги прати да търсят красотата на изгрева в мистични земи или да плачат с мъката на героите ù. И не, за това няма принос самата книга, а създателят ù. Този, който е забъркал вълшебните съставки в котела на въображението си и после оттам е извадил, обвита в мъгла и несигурност и претърпяла поне две редакции, прекрасната творба.

Самият процес на създаване – писането, е едно малко вълшебство – първо се появява смътна идея, после начало, край и за завършек терзанията справил ли си се добре и дали всичко е на мястото си. Защото винаги е възможно това, което ти смяташ за идеално, да не бъде оценено. А да се научиш да цениш труда си без одобрението на околните и да се гордееш с него си е голямо постижение на самочувствието.

Случаите пък, когато идеята те връхлита с гръм и трясък в най-неочаквания миг, са даже по-приятни. Друг е въпросът, че не винаги дава възможност веднага да  запишеш идеята. Ами я си представи, че както си седиш в кафето и с приятелите обсъждате краката на хубавицата с късата пола от съседната маса, ей така изведнъж ти дойде идея за... нещо. За стих, за разказ... просто идея. Е, да, това е рядък вариант, но защо не? За мен по-вероятен е избликът на желание за творчество в някоя романтична вечер с хубава музика и усещане за уют, но вдъхновението не пита! Винаги съм смятала, че писането е свързано с някаква емоция – Буковски го е казал прекрасно в „Значи искаш да бъдеш писател”:

ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.

...

ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.

ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

Нещо трябва да те побутне отвътре и да те помоли да го споделиш с другите или най-малкото с листа и химикала, със себе си. Писането е един път към себепознанието; докато пишеш и четеш по-късно написаното, постепенно ставаш по-наясно с мислите си, виждаш границите на кръгозора и въображението си. Това не би било възможно без думи, слово, защото не виждам начин да размишляваш, без да можеш да обгърнеш мислите си в думи. Всичко друго е възможно – да нарисуваш, да изсвириш, но не и да кажеш, да мислиш – как без слово? Затова и появата на езика е основна причина за човешката еволюция. Представете си съвременния свят без говор, само с ръкомахания – трудно, нали? Ето го магическото свойство на словото – да улеснява контактите, да помага на развитието на всичко - литература, наука, политика. Нито едно не би било възможно, преди човекът да проговори.

Всеки човек минава през еволюцията на  езика – почва се от „мама” и се стига до битки със сложна терминология. Това е още един пример за магичност – как се превъзмогват трудностите и се научават и най-сложните думи на родния, а и на чужди езици. И още повече, умението да ги използваш правилно си е истинско изкуство. Отново ще кажа, че умелото боравене с езика и резултатът от това – книга, стихотворение, разказ – може да има огромно влияние върху читателя. И това всъщност е истинската цел – да разкриеш идеите и вижданията си на всички, които са готови да те чуят. А колкото повече говориш, толкова по-наясно си с това, което искаш да кажеш, защото в разговорите се крие истината. Според Маркс „Идеите не съществуват откъснати от езика”, което пък се допълва от Молиер, който казва: ”Езикът е даден на човека, за да излага своите мисли”.  От тия двете неща, може да се направи заключението (с някой сложен логически преход), че най-важното, което словото ни дава, е комуникацията и чрез нея познанието. А това според мен означава, че словото е най-необходимото на човека, след задоволяването на жизнените нужди.

            Но да се върна към магията – ако имаш достатъчно голям котел (въображение)... и много и разнообразни съставки... и бъркаш усилено пет пъти по посока, обратна на часовниковата стрелка, а шестия и седмия по посока на часовниковата стрелка... можеш истински да вярваш, че нещото, което сътвориш, е достойно да бъде наречено магия! Достойно да бъде прочетено от много хора и да бъде оценено. Защото истинските магьосници на словото се познават по плодовете на магията им!