Маската - необходима ли ни е
И този ден, както обикновено, се запътих сред гора от лица. Вървях по до болка познатите улици. Разминавах се с обичайните хора, които си мислех, че познавам. В общуването си усетих, че не съм същата, като преди малко, в моята крепост - дома ми. Опитвах се да се харесам на хората. Премълчавах неща които мислех, а казвах това, което очакваха от мен...
Замислих се... Защо го правя?! Защо не показвам същността си?
Това е МАСКА. Тази, която носим, за да постигнем някоя цел, за да се представим за такива, каквито не сме. Тя е фарсът, който играем пред света... И излизаме учудващо добри актьори в собствения си живот. Маската е лъжа, в която можем да затънем. Понякога хората се самозабравяме в ролите, които играем, забравяме кои сме, а най-страшното е да загубиш себе си. Ако не се познаваш, не можеш да опознаеш никой друг истински...
В този театър на животи и образи нараняваме с лъжите си, нараняваме дори и себе си...
Маската може да се използва за по-малка и не толкова значителна измама, както и за голяма, важна и пагубна такава. Това фалшиво лице е жестоко, защото то не е истина, то не е почтено. Така хората попадат в една масова лъжа, която носи само беди и разочарования.
Маската е лъжа, която се страхува от истината... С времето усещам как тя се пропуква, не съумявам да поддържам тази лъжовна игра и се разкрива същността ми малко или много. Този, когото съм лъгала, е разочарован, става подозрителен и отваря очи за всички заблуди, за които е бил сляп преди. Наскърбен от предателството, той търси обяснение. Обяснение, което не може да бъде дадено... лъжата няма предели... Това е игра, в която няма победители, а само победени, защото никой не печели от нея. Ето защо маската е абсолютно ненужна и нанася само вреди. Тя поставя под съмнение дори искреността, защото не можем да бъдем сигурни, че някъде там не се е скрила поредната маска!
© Вероника Братанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И на мен ми хареса.За мен , не всеки заслужава да разбере наистина какво представлява човека отсреща , след като го заслужи и маската е паднала
-
Целият този свят е една невероятно огромна хартиена маска.
Как се понасяме да ходим така опротезени?-незнам...
Как смеят някои да нарекат това "нормално" и да не признаят,че проекта човечество е на прага на разгромен провал? -
Човек се осъществява в живота чрез думите и делата. С тях той може да върши добри, лоши или посредствени неща. С мислите си не може нито едното, нито другото. Конфликта между думите и делата т.е. “маската”, като външна проява на Аза, и мислите му – като вътрешна, е изцяло за сметка на човека. Но за околните, за света, е важно какво казва, а още по-важно – какво върши. От него и само от него зависи дали той има нужда от друго лице пред хората. Затова мисля, че маски няма т.е. каквато и “маска” да сложи, човек винаги играе себе си, защото и мислите, и думите, и делата са си само негови. Конфликтът между тях – също. Така мисля аз, с уважение към твоите размисли.
-
"Абсолютно ненужна"?!?
Помисли пак. Помисли как би живяла без нея. Свали за момент маската, дори когато си сама в крепостта си. Погледни се внимателно - всички мисли за теб самата и за хората, всички открития, които си направила за себе си, всички малки тайни, които отделят теб от масата и всъщност оформят индивидуалността ти. Помисли ли си би ли искала всички да виждат Истинската теб. И си помисли би ли искала другите да бъдат толкова прозрачни за товя поглед.
Ако смяташ, че светът е готов за това, завиждам ти за оптимизма. -
пред истинските хора маската не е нужна,но не всеки заслужава да знае коя си ти,маската е и защитно средство за да не навлизат лоши хора които не харесва ме,за да си я използвала значи е имало защо,така че е необходима когато трябва,в дадени моменти,в лъжа се превраща в момента когато забравиш ти коя си.КОВАРНА Е КОГАТО МАНИПУЛИРАш НЯКОГО С ЦЕЛ,ХАРЕСА МИ НАПИСАНОТО
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
