Маските, които носим

   Човекът се ражда в обществото и формира своите качества и ценности до края на живота си. Често се налага да прави компромиси, да изпитва необясними чувства, да не знае какво да направи в даден момент, да рискува, да обича и да мрази. За да оцелее в неспирния кръговрат, наречен живот, човекьт често избягва своята същност, прави се на друг, слага си маска. Всеки го прави в един или в друг момент. Например, когато искаме да се харесаме на някого, или когато искаме да покажем колко сме недосегаеми ние, младите хора. Когато се правим, че нищо не ни интересува, а всъщност имаме крехка и трепереща да не бъде наранена душа.

   В днешния забързан и динамичен свят, пълен с конкуренция във всяко едно отношение, ние пием твърде много, пушим твърде много, шофираме твърде бързо, харчим твърде безотговорно, лягаме си твърде късно и се събуждаме твърде уморени, гледаме твърде много телевизия, четем твърде малко и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко, мразим твърде често и избягваме да бъдем себе си.

    Днес не можем да разберем кое е добро и кое е зло. За нас маската е защита срещу всичко, което може да ни нарани и застраши. Пазим се от злото, търсим доброто. А те са като две страни на монета, просто съществуват заедно.

   Всеки човек понякога се налага да слага маска. Аз например се стремя да не го правя, но усещам, че всички около мен го правят, правят го и моите приятели. И така неусетно ние започваме да живеем в един измислен от самите нас свят, в който е трудно да разбереш кой те обича и кой те харесва такъв, какъвто си. Когато не си себе си, е трудно да се сближиш с някого, защото той може да не хареса истинската ти същност.

     Нужно ли е да носим маска? Може би не, защото забравяме своята същност. А може би да, защото се предпазваме от това, да не бъдем наранени. Въпреки всичко, трябва да се стремим да разпознаваме хората пред нас, за да знаем кога можем да свалим маските и свободни да бъдем каквито сме. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш себе си. Нека не носим маски, нека този свят стане по-истински и по-добър. Нека всеки от нас да бъде себе си, а не всички да сме едни и същи. Нека свалим фалшивите лица и съм сигурна, че ще намерим любов, разбирателство, повече истински приятели и щастие. Майка Тереза е казала, че в света има повече  глад за любов и разбирателство, отколкото за храна. Е, ние не можем ли да оправим нещата, само с едно-единствено нещо - да бъдем себе си?