"Insomnia, please release me!"
На Стамен
Всичко е преходно - живота, любовта, щастието. Неусетно губим хора, които сме искали винаги да са до нас. Не вярваме на случващото се и постоянно си задаваме въпроса „Защо?".
Преди 3 дни от този свят си отиде по ужасно нелеп начин един от най - позитивните хора, който някога съм познавала. Безвъзвратно и неочаквано, като поредната Първо априлска шега, която обаче се оказа зловеща истина. Никой не би повярвал, че точно на него може да се случи. Започнахме да приемаме смъртта по пътищата като част от картините в ежедневието. Сякаш никога не сме предполагали, че може да се случи и на нас. И ето го - споходи ни като огромна вълна, толкова бързо и силно, че дори не успяхме дъх да си поемем. Един миг и животът отлетя. Казват, че Господ взима при себе си най-добрите си създания. Да - ти беше най-добрият, но защо сега и защо така? Кому беше нужно всичко това. Ще живеем, пазейки спомена за теб. Често се шегувахме, че трябва да ни дадеш автографи, та кога ...