May 31, 2011, 3:14 PM

Мирното решение 

  Essays » Others
1641 0 2
3 min reading
Здравейте! Днес ще ви разкажа за един мой учител, който не е човек, а куче. Аз живея в къща. Имам си двор. Намирам се в съседство с други хора, които също живеят в къщи и също си имат дворове, понеже градът ни е сравнително малък и го позволява.
На терасата на моите съседи живее едно куче, болонка. Тази тераса „гледа” точно към пешеходната пътека, по която трябва да мина, за да се прибера вкъщи, или съответно да изляза. Случва се така, че когато минавам по тази пътечка, неминуемо се срещам с четириногия приятел.
А той не спира да ме лае. Лае ли, лае. В един момент започна да ми става неприятно да преживявам подобно нещо отново и отново. И така реших да направя нещо по въпроса.
Подхванах вътрешния си диалог така: „на базата на това, което съм изпитал и прочел, съзнавам до някаква степен, че човекът е отговорен за всичко, което го спохожда. И в зависимост от мислите си и отношението към нещата, той преживява това, което преживява, като всичко се привлича към него от Закона за Привличанет ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Аршинков All rights reserved.

Random works
: ??:??