Мисията да растеш

Мисията да растеш

       Наблюдаваш, търпиш, понасяш, въвличат те...

       Уморена съм.

       Писна ми от махленски кавги, хвърляне на кал, скубане на коси и надничане под полите на папата. Да им се чуди човек на творческата продуктивност да създават клюки и с тях да вредят на хората, които наистина си вършат работата. Ама така е, който няма работа, това върши. Я да бяха заети  с полезен за обществото труд, дали щеше да им остава време за глупости.  Мирише ми на лошо, да не използвам по-миризлива и нецензурна дума. За богоизбрани ли се смятат, че си въобразяват, че, заемайки високи постове, всичко им е позволено и си играят толкова безсрамно с чувствата и съдбите на другите. Но явно доста са се самозабравили, че да не им идва наум, че колелото се върти и ако днес са горе, утре ще са долу и също ще бъдат мачкани и унижавани като нищожества, за каквито ни смятат, само защото нямаме тяхната власт и пари да живеем в разврат.

        Еех, как ми се ще да можех с едно щракване на пръстите си само да преобърна целия свят в Доброто. Ама не става. Установих, че мога да променя само и единствено себе си и никого другиго;  че за да се промени човек, да пожелае да расте в Доброто, то трябва да го поиска, само тогава можеш да му дадеш, ако имаш, да го научиш...

         Бог не се намесва в свободната им воля, че аз ли? Коя съм аз? Само една частица от Него.  Нали Той сам се облече в човешки дрехи, че не го забелязаха. Слепият си е сляп, глухият - глух. Какъвто се родиш, такъв, общо взето, си и умираш - сляп и глух, освен ако сам не пожелаеш да е чиста душата ти. Само който се среми към всемирната любов и правда, само той израства в Духа. А всички други предпочитат земните си очи и уши, защото искат да чуват и виждат само това, което могат да пипнат. А то е измама. То е само средството, чрез което да постигнеш себе си в Твореца.  Ама те не искат да го знаят. Че кой е успял да задържи в шепите си водата, с която измива лицето си? Никой.

       Е, и на тях ще им дойде редът, но докато понатрупат опит, ще изгубят много време и много тела ще сменят, много уроци ще трябва да учат отново и отново

да повтарят класовете на Живота. Защото колкото повече растеш, толкова и отговорностите, трудностите и изпитанията, мъката и болката  стават по големи. Не се притеснявам от тях, защото знам, че така проверявам устойчивостта на вярата и любовта на своя дух, даден ми от Бог. А става по-трудно, така както е лесно на едно дете, което няма грижи за нищо и никого  и толкова трудно, колкото е на един родител да работи за детето, да печели, възпитава, страда, да търпи, да се лишава дори.

        Това е и мисията на един израснал в Духа човек. И отговорността същевременно. Защото Законът е такъв: Колкото си по-стар, трябва да си и по- мъдър и още два пъти по толкова по-отговорен  за всичко.

        Не се заблуждавайте обаче, че сте постигнали съвършенство. Защото ако бяхме безгрешни, ако нямаше кого или какво да учим, то отдавна нямаше да имаме какво да правим тук и щяхме да сме се върнали отдавна в свещеното Тяло, от което сме се откъснали, подмамени от илюзии, щяхме отдавна да сме се слели с Бог.

        Но там ли свършва пътят ни?