Можем ли да живеем без компромиси?

    За да живее, човек се нуждае от приятели, с които да споделя, семейство, което да обича и човек, с когото да сподели живота си. Но за да общува нормално с тази група хора или с когото и да било, той трябва да се съобразява с тях.

        Всеки се различава от другия по характер, принципи, предпочитания и както народът е казал "Вкус другар няма." И за да можем да се сприятеляваме или най-малкото да общуваме с останалите, трябва да правим компромиси. Защото какво би бил светът в противен случай? Отговор: самотно място, обитавано от "вълци-единаци"...

        Но защо всъщност правим компромиси? Предполагам не защото се страхуваме да не се превърнем в единаци... Истината е, че всеки, малко или много, се съобразява с останалите заради себе си и по този начин си доказва, че е пораснал, че е с едно стъпало над останалите. "По-умният винаги отстъпва." Но не е ли компромисът нагаждане към другите? Не правим ли ние ежедневно "нагаждане"? Било то с колеги, съученици, учители, родители ... ние го правим постоянно! Съзнателно или не, ние се съобразяваме с останалите и те с нас. И това е може би точната рецепта за пълноценно общуване - компромисът.

        За добро или не, правенето на компромиси не се отдава на всеки. Има хора, които се мислят за нещо повече от това, което са и очакват всички останали да се съобразяват с тях. Но има и такива, които се страхуват да изкажат мнението си, ако то е различно от чуждото, и цял живот се съобразяват с останалите. И ето я другата страна на монетата - злоупотребата. Човек прави компромиси от любов, от чистосърдечност или от страх от отхвърляне. Но не бива цял живот да сме под останалите и да се съгласяваме с тях, защото те ще започнат да се възползват от тази ни слабост. Ако винаги отстъпваме под натиска на другите, ще изгубим себе си.

      Правенето на компромиси е нож с две остриета. За да общуваш и да се сприятеляваш, трябва да се съобразяваш с хората покрай теб. Но за да не те използват и за да останеш какъвто си, трябва да знаеш кога да спреш. И все пак, каквото и да си говорим, не можем да живеем без компромиси...