Моят леко куку морски поглед
Чели ли сте “Приказките на Сребърния делфин”? В тях има едно чудно сравнение на морето. Вместо авторката да стоварва върху читателя купчина епитети с романтично звучене, тя просто казва: “...и въобще, морето е по-солено и от най-солената супа”. Много се зарадвах на тези думи. Малко или много вече се бях пренаситила от: “ вълните нежно облизваха брега, а пяната им се късаше на хиляди морски парчета в удар със скалите”. Не, не, че е лошо. Напротив, нежно е. Но някак си, желая да разглеждаме морето и от друга страна. А като се замисля защо само морето? Всеки човек, ситуация, портокал може да бъде завъртян в съзнанието ни като пиле на грил и тъкмо, когато пилето е добило онази апетитно цвърчаща коричка, то тогава може би ще сме открили най- точния поглед върху ситуацията, която разглеждаме. А добрият поглед върху нещата естествено води до по-добрата им преценка...
Като заговорих за пилета се сетих и друго. Хайде да обсъдим диетите. Ама не да си разказваме за диетата на доктор Аткинс или Маткинс, а затова как се чувстваме, когато сме на диета. В списанията постоянно ми говорят как трябва да се храня, но изобщо не споменават за това как да се чувствам! Пък и едва ли тези, които ме съветват да не смесвам въглехидрати и белтъчини, също успяват да го направят. Българинът обича да дрънка, ама го мързи да направи и половината щуротии, които са обект на неговите философии. Настоящото писание е красноречив пример! Та...Нали и аз имам да сваля 4 кг и онзи ден изкарах на кофичка кисело мляко и два минималистични моркова. Нямам си понятие как го направих, но успях! Да, ама на другия ден се връщам от морето в Свиленград. Когато автобусът спря за почивка, аз останах в него, защото си знам - вляза ли в магазинчето, ще бъда изкушена от лъскавите опаковки, в които няма нищо полезно...
Щом пътниците отново заеха местата си, аз изпаднах в ужас. Зад мен се хрупаше чипс, с аромат на бекон, който моят чувствителен нос недвусмислено разпозна. Влюбената двойка на отсрещната седалка лапаше прекрасно изпечени бадеми. Не можех да издържам, просто исках да сграбча тези бадеми! За да запазя самообладание погледнах през прозореца. Там една секси кака поемаше сладостно хапка по хапка своя КитКат....Има ли смисъл да ви говоря повече?! Навсякъде имаше недостъпна за мен храна. Естественият ход на нещата ме доведе до Голямото плюскане у дома. И знаете ли, чувствах се толкова добре от това, което направих. Изобщо не ме интересуваше колко килограма тежа, просто бях щастлива. Все пак, за моя милост щастието е част от висшия смисъл на живота. А най-хубавото е, че докато се тъпках с жито и праскови, пред мен изникна морето с всичките романтични епитети по негов адрес плюс невероятните гигантски медузи, които видях същия ден. Пълното ми коремче ме накара да забележа куп красиви неща – небето, което с вълнистите си облаци напомня морската повърхност...Забелязях една зелева пеперуда и добрите сини очи на моята баба тракийка. А бе, изобщо кеф! Пълен, истински, елементарен, мой си кеф!
Мда, морето е всеобхватно, всесилно....и какво ли още “все”. Обичам го. Даже си имам свое място за среща с него. Бургаският мост, там е моето детство, плуващо невъзмутимо с големите и прекрасни медузи.
Неда Меда
© Ала бала All rights reserved.