Моята европейска мечта
Месеци наред България чака своя ред за влизането си в Европейския съюз. Държавниците подготвят психически народа за навлизането в един “нов живот”. Подготовката на държавата за това присъединяване се състои в някои дребни реформи, като ремонт на някои разбити с времето шосета или покачването на цените на стоките, или пък изхвърлянето на боклука в специализирани за всеки тип отпадъци контейнери. И това защо? За да докажем на Европа, че сме достойни и способни да живеем по нейните стандарти?! И сякаш звучи в пространството българско възкликването в разгара на битката от Вазовите опълченци, превърнато в перифраза: “Европа цяла сега нази гледа”.
Края на 2006 година. Много от изискванията на Европейския съюз са изпълнени и България много скоро ще бъде членка на Обединена Европа. Но тук вече, в края на изминатия път до членството, гражданите се замислят за ползите и вредите, които може да ни донесе това членство. Възникват въпроси от рода на: Не ни ли забраняват прекалено много неща? (които сега няма да изброявам, защото някои от тях ще ви се сторят на пръв поглед смешни) Няма ли по този начин да изгубим своята идентичност? Но разбира се, за още по - голямо объркване в умовете на хората, като опозиция на тези въпроси, изплува въпроса: Но ако животът ни така ще бъде по-добър и няма да живеем в бедност и мизерия, то защо да не направим някои жертви и да видим какво ще стане? И още и още такива загадки, които така и не биват разяснени, вълнуват българските граждани.
Малко след полунощ на 31 Декември 2006 година… Наравно с химна на България, зазвучава деветата симфония на Бетовен: “Ода на радостта”, казваща ни: “Честито Българи, честито граждани на Европа!”.
Идентичността на най-старата държава в Европа остава в миналото. Дали някой след време ще си спомня за това славно минало? Дали Шипка ще остане със същия си величествен вид, напомнящ за боевете изстрадани там? Или може би в Европа ще бъдем защитени от войни и ще забравим за омразата? Дали ще си спомня някой за основателя на българската държава – Хан Аспарух, който е поставил началото на една славна държава, или като основател на страната ни ще бъде възприемана Европа с хилядите си реформи? Ами Кирил и Методий? Дали изобщо делото им ще остане свято, след навлизането на българският език, като официален европейски, или ще поставим Европа в култ, задето разпространява езика ни? А делото на Паисий ще бъде ли достойно, или историята ни започва да се пише едва сега? Нека се позамислим над тази ретроспекция и да си дадем сметка кои сме!
Ами бъдещето ни, а бъдещето на “децата на България”? То остава в ръцете на Европа с надеждата за светло бъдеще за младите и спокойните старини за по-възрастните. Но погледа на хората разкрива тяхната несигурност и страх. Това ли е Европа? Това ли беше тази европейска мечта за по-пълноценен живот?
Единадесети Януари 2007 година. Вече близо две седмици ние се наричаме “граждани на Европа”. Поздравяваме се за членството си в Европейския съюз и между-впрочем иронично се питаме помежду си, дали усещаме вече промяната, за която толкова много се говори до сега.
Аз лично виждам само една промяна и това е, че малко по малко губим своето “Единствена” и се превръщаме в “една от многото” държави членки на Европа. И все пак между всички критики отправени към Европейското членство, прозират малки искрици чувства на вяра, надежда, стремление и възхищение към “светлото бъдеще”. Може би на Европа й трябва време, за да докаже своите “тъждества” и “теореми”. И така размислите ми за Европа приключват с един отворен финал.
Ние българите притежаваме някои качества, които биха ни попречили да живеем сред Европейците. Тези хора ни се представят едва ли не като “перфектни”. Българинът е мнителен, завистлив, егоист, меркантилен и прагматичен, но и умен, талантлив, оригинален, добър човек. Ще се изгради ли той, като надделее българското?
“Моята европейска мечта”, всичко написано до тук е част от нея. Бих желала България да бъде обновена. Но! Нека това реставриране да се състои в изкореняването на наистина лошите черти на българина, а не в заличаването на българската култура, бит и унищожаването на фолклора. Очаквам с нетърпение да усетя положителната промяна в живота си, както и на моето семейство, както и в живота на всички българи.
Нека бъдем достойни граждани на Европа. Със славно минало, което никога не забравяме и със светло бъдеще, в което да прогресираме. И за да бъде всичко това възможно, нека бъдем активни в настоящето и да покажем същността на велика и древна България!
© Йорданка Янчова All rights reserved.