На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.

Пътя го знам, не за първи път съм тук, надали и за последен. Знам, че пътят продължава, само не знам точно до къде, с кого и до кога. Но това са твърде много неизвестни, за да мога да се тревожа за всички тях. А тъй като съм теленце, пътя поне го знам – напред с рогата. Шансът да спра на място, е само когато друго рогато ми застане на пътя – и то напред с рогата. Първо обаче продължава само единия, другия ще поостане малко или много на 1 място, тъй като не може току така да разбере с какво се е сблъскал.

Пътят напред с рогата е дълъг. Затова от време на време ни трябва почивка. Ама наистина почивка. От себе си да починем. Няма нужда да казваме на другите, че имаме нужда от това. Тях ли да лъжем, себе си ли? нЕма сми в цял’та раута. Наричате ме шувенистичен, но дори не можете да го спелувате. Научете се малко, пораснете и тогава имате моето позволение да ми говорите и заставате на пътя. Не питай старило, питай патило. Аз съм млад и не много мъдър, но поне съм патил и знам цената на живота. Знам цената на времето! Знам, че розата ми е толкова скъпа заради времето, което съм отделил за нея. Когато пораснете, тогава ще видите грешките си, но те си остават там – назад. No regrets. Имаме дълъг път още да вървим. От време на време – може дори и в една посока. Проспим ли пътя обаче, все едно не сме пътували. Остава ни само целта, а тя не винаги оправдава средствата.

Ще поживеем, ще попътуваме, а пък то ще си покаже. Засега – чао. До нови близки срещи. Аз съм „за” „напред”.