Nov 16, 2007, 4:54 PM

На Ръба 

  Essays » Personal
1399 0 3
1 мин reading

Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...

Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не мислиш за нищо, само се наслаждаваш на гледката, която се разкрива пред очите ти и неволно се усмихваш, да... усмихваш се, защото ти е приятно, защото в този миг се чувстваш щастлив, свободен, себе си..., далеч от всичко и всички... единствено ти и гледката - синьото небе, белите пухкави облаци и някъде там долу - цивилизацията...Чувстваш се някак величествен, защото сега си високо над тази цивилизация, към която така или иначе ти е толкова трудно да се причислиш...

От тук всичко изглежда толкова различно, някак малко, нищожно, но същевременно толкова красиво... Колко ли е хубаво да си птица... Дали е като чувството да бъдеш на ръба в очакване да полетиш най-накрая, да се издигнеш високо над всичко, да почувстваш как се рееш из облаците и въздуха, без да мислиш за каквото и да било, просто да се наслаждаваш на усещането. А дали птиците усещат всичко това, дали и те могат да почувстват красотата на полета, на летенето..., дали могат да му се наслядят, така, както аз бих го направила? Защо не мога да бъда птица с човешка душа? Толкова е хубаво да бъдеш на ръба... 

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!Поздрав
  • Да ти кажа... птиците вероятно се чудят как ще им е да ходят като нас... Да работят с ръцете си и да правят всичко, което ние вече можем... Защото всеки иска това, което няма...
  • хареса ми размисъла ти за полета,който изразява свобода,оставен намира на тишината където хауса е далеч
Random works
: ??:??