May 4, 2006, 11:25 AM

Най-дългата улица 

  Essays
1533 0 1
1 мин reading

Изпробвахме интернет връзката към Горско Сливово. Въздухът в това пред планинско китно селце беше необикновено чист и свеж, а необичайно студеното време за този слънчев, но зъбат майски ден го правеше дори леко мразовит и аз стоях на топло в колата, свършил своята част от работата си. На полянката пред мен пасеше току-що наболата зелена трева, млада кобилка.В далечината пред мен бавно се зададе старец. Той пристъпваше бавно, местейки болния си крак и подпирайки се на тояжката си. Старецът дойде до кобилката и се излегна в тревата до нея, като подпря уморения си гръб на напечената кирпичена ограда на съседната къща. Продължихме отново работата си. Повредата бе доста голяма, но въпреки всичко ние се справихме. ..."Хора и,улици...град като град...". Слушах тази песен, седнал във служебния опел, докато колегите тестваха интернет трасето. Старецът бавно се надигна и поведе кобилката към дома си. Едвам пристъпваше с болния си крак. Пристъпи със здравия си крак пред болния и на два пъти протътри болния си крак като се опитваше да запази опора. Младата кобилка търпеливо го следваше, пощипвайки от сочната тревица. Старецът се подпря на задницата и и тя търпеливо го изчака да я заобиколи. Намалих радиото и песента зазвуча по тихо за да не стресна кобилката... "Някъде, някога... хора и улици...". Старецът пристъпваше бавно по дългата едва 30-40 метра улица, но тя беше може би, най-дългата улица в живота му... Колегите нещо ми извикаха и аз погледнах към тях. Когато върнах обратно погледа си, старецът и кобилката бяха се скрили зад завоя. Необикновено чувство на облекчение и радост изпълниха натъжената ми душа. Въпреки болката и старостта си, старецът беше победил и този път. Беше изминал за кой ли път най-дългата улица в живота си...

© Живко Желев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е,за съжаление е така.Май само тези хора останаха по селата вече.И в моето е същото.
Random works
: ??:??