Mar 5, 2007, 10:00 PM

Най- смешното нещо от желанията е да се харесваме на всички

  Essays
3K 0 6
1 min reading

Най-смешното нещо от желанията е, да се харесваме на всички


Хората обичат да бъдат харесвани. Това е безспорен факт, многократно доказван и потвърждаван от всеки един човек.
 Чар, постъпки, думи, движения... Средствата, които използваме, за да привлечем симпатиите на колкото се може повече хора, нямат край. Защо? Това ли трябва да бъде най-главната цел в живота ни?  Едва ли. Навярно все по-малко се замисляме за истинските ценности в него.
 Всеки човек има свой собствен свят – неприкосновен, индивидуален и безценен. В него ние намирме уют, спокойствие и мир. Там се чувстваме истински разбрани и винаги наясно със себе си. Именно в собствения си вътрешен свят човек е наясно със себе си, защото остава сам със своята същност. В душата ни липсват следящите ни със зорко око хора, пред които трябва да сме винаги такива, каквито са свикнали да ни виждат.
Безупречни, точни, понякога нехаещи, ние сами се обричаме на останалите. Обезличавайки собствената си същност, за да създадем онзи въображаем образ – открит за едни и дълбоко скриван пред други – ние се оплитаме в собствено изтъкани нишки от лицемерие, лъжа и фалш.
Да се харесаме на всички не е смешно, а трагично желание. Трагения, но не за другите, а за самите нас, защото няма по-голямо нехайство от това – сам да се обричаш на хората.
В живота има два проблема – единият е, когато искаш нещо, а другият идва, когато го получиш.
Да бъдем харесвани от всички? Какво получаваме в замяна? Може би симпатиите, доверието или просто усмивката на непознати и нехаещи за нас хора.
Безумно е да вярваме, че можем да бъдем номер 1 за останалите. Около нас има безброй хора с различни цели и идеали. Да живеем с мисълта, че ще влезем в душите им като перфектната личност, е немислимо.
Ние не можем да бъдем идеални за всички, защото и всички не могат да бъдат идеални за нас.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...