Колко тежи душата? Няколко грама. И по-точно толкова, с колкото олеква човешкото тяло след смъртта. Не помня точно колко, но не беше много. Напоследък усещам душата си натежала. Не знаех, че тъгата тежи. Не знаех, че съмненията, объркването и полуживите мечти тежат.
Казват, че тъгата е мъдрост. Вярвам, че мъдростта тежи. Винаги съм смятала, че мъдрост е да знаеш повече от това, на което животът те е научил, да виждаш отвъд очевидното. И видяното да пречупиш през собствените си чувства ­ това е мъдрост. Ако разбира се, знаеше как да чувстваш. Най-старите са най-мъдри. Най-много са живели, научили са се да чувстват. Тяхната мъдрост е като пръстените на дърветата. Всеки следващ период е отбелязан с още един пръстен и по тях можеш цял един живот да прочетеш.
Аз не съм мъдра. Дори бих отказала, ако ми предложат в ранна възраст. Но съм тъжна. Твърде съм се приближила до житейски драми, които иначе са далеч от мен. Бих ли могла да избягам? Не. Подлостта дори тежи повече от тъгата. Нека съм тъ ...