Не е от моя парфюм!
Този аромат на страст по сакото ти не е от моя парфюм. Това червило по яката ти не е моят номер. Тези отпечатъци от устни по тила ти, които умело се опитваш да прикриеш с фразата: „ Охх, тази бръсначка!", не са от моите устни. Следите от нокти по гърба ти не са изблици на моята любов. Изпепеляващата мисъл в главата ти не е за мен.
И тази нощ не можеш да заспиш в моето легло, и тази нощ не можеш да правиш любов с мен, и тази нощ не съществуваш...
Толкова объркан, толкова щастливо-нещастен... толкова си ТИ!!!...
И тази нощ боли от мъка, и тази нощ ревността напомня, че съм жива, и тази нощ ревността напомня, че съм истинска и сама...
Спомням си думите: „Важно е не с кого спи, а при коя се връща". Мислех и не- доумявах колко лъжа имаше в тях...
Ти се връщаш вкъщи, но с мисълта за нея. Ти лягаш в нашето легло, но желаеш нея. Спиш до мен, но сънуваш нея. Връщаш се при мен, но обичаш нея!
Коя съм аз за теб? Защо се прибираш - аз знам, че има друга. Защо я носиш в дома ни, в леглото ни, в
любовта ни? Защо? Нима това можах да предизвикам в теб? Обич, но към друга?
Моля те, не се прибирай следващата нощ! Моля те, не я носи тук. Аз знам, че тя съществува, аз знам, че тя е в теб.
Обичай я, а аз ще вярвам, че съм само аз, но моля те не я носи у нас!
© Надя Стоянова All rights reserved.
