Не Просто СЪН

Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
            Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, че беше красиво. Чудя се защо? За какво служат тези сънища? Знам причината за идването на принца, но защо?

            Ще ти разкажа, хартиен приятелю, предпочитам така да те наричам, или по-скоро виртуален лист хартия, защото дори и ти не си истински.

            Беше един топъл Февруари, знаех го аз принца… Само два пъти в живота ми беше се  мяркал пред мен, но явно пак е достатъчно, за да срине психиката ми!? Искаше да се запознае с мен, но не беше сигурен, поне на мен така ми изглеждаше. Изпрати приятелка да ме извика. Не отидох. Защо? Не зная, а може би просто не искам да си спомня отново момента, защото все пак помня защо. И свърши разказът за момента… Леле, колко интересно! А май стана пре-голяма нотката  ирония? Както и да е…

 Втория път беше в компанията на приятели, пътят ми минаваше покрай тях, дочух, че аз бях принцесата... Дори не го погледнах! А трябваше ли? На връщане компанията беше още там, минах покрай тях и „придворните” започнаха да скандират името му.

Беше с цел да ме заговори… не го направи! Е, принцът май е бил обикновена жаба? И всичко това, хартийке, стана преди много време… някъде година и половина.

До снощи… Скапан ден, както обикновено. Прибрах се изтощена от даскало и седнах на лаптопа да разпусна. Случайно попаднах на снимките на вече споменатото по-горе момиче, и то къде – в международната комуникативна мрежа, да, именно Фейсбук.
Разгледах профила ù. Както, може би, вече се досещаш, имаше снимки и с моя жабок.
Мозъкът на човек е велико нещо, затова винаги съм му се възхищавала. Веднага подреди пъзела, но защо ме накара да го сънувам. Мразя да сънувам… Сега хиляди хора ще ме упрекнат за тези мои думи, и то с милиони убеждения, че сънят е най- хубавото нещо… Да, ама не! За мен сънищата са една ужасна лъжа, която после те кара да бъдеш тъжен. Ще кажеш,  приятелю, че защо  тъжен, има толкова приказни сънища. Да, и като се събудиш, какво, те питам аз? Отново си в сивото ежедневие!... и какво като си сънувал приказен сън, да не би да може да ти помогне… Не, просто се самозалъгваш, уж бягаш от проблемите си, а те са вече с крачка напред.  Аз съм човек, който мрази лъжата, меко казано, мрази!  А в този фалшив свят всички лъжат, уж благородно, но за мен такова животно като „благородната лъжа” не съществува. Ох, много се отнесох.
 Да, сънят ми беше вълшебен. Принцът дойде, прегърна ме… Никога преди не съм се чувствала толкова сигурно, толкова защитена. Качи ме на своя бял кон, е, беше ламборджини, и ме отведе в страната на чудесата. Там, където времето беше спряло. Там, където нямаше проблеми, грижи и притеснения. За първи път в живота си, независимо в съня или в реалността, не мислих за нищо. Просто зарязах всичко и тръгнах. Колко беше хубаво! Беше вечер, виждаше се целият град, вееше спокойно снежецът, бяхме само двамата, прегърнати под лунната светлина. Не исках никога да се събуждам. И изведнъж чух Hello, hello, baby… You called, I can't hear a thing. Лейди Гага отново ме събуди. Ах, мразя я ! Мразя тази аларма! Казвам си, хайде ставай, ще закъснееш за училище… Уф, какво пък!? Хайде, ставай!!! Добре де, още пет минутки, само да се сбогувам! Хайде, ставай!!! Но къде си, принце? Изчезна... Ах, мразя да сънувам!
Мисля си, какво ли щеше да стане, ако жабокът от миналото наистина беше принц и беше малко по-смел. Беше, беше, беше, ако, може би… нелепо е! Живееш в настоящето! Стегни се!... казах си!? А може би съдбата си знае ролята!? Ето пак може би… а дали вярвам в съдбата?!? Още хиляди въпроси…
 Ах, мразя да сънувам!... но вече „май” го споменах!!!