Нека вземем за пример едно дърво - то консумира вода и минерали от почвата също и слънчева светлина и произвежда кислород. Сега да си представим, че хората сме дървета, които живеят в пъти по-малко от истинското дърво. Консумираме храна и вода и се нуждаем от светлина. Да се запитаме какво произвеждаме? Очевидно е, че произвеждаме отпадъци в следствие на съществуването си, но само това ли е? Някой произвеждат и "кислород", но само някой.
Природата ни е дарила с невероятни способности - да мислим, да говорим, да четем и пишем, да чувстваме. Въпреки невероятните ни способности явно сме забравили, че не се различаваме от дърветата. Консумираме, но произвеждаме ли? Не търсим ли винаги награда за това, което все пак успеем да произведем? Дървото търси ли награда за това, че произвежда кислорода благодарение на който всички други организми живеят? Въпреки че е толкова примитивно, върши такава невероятна
работа, а ние хората сме толкова сложно устроени и все пак разчитаме на група от хора да движат прогреса. Представете си следната ситуация - всички дървета по света спират да произвеждат кислород и започват да разчитат на 100 000 дървета да произвеждат необходимото количество. Сами си отговорете докъде ще доведе това. По същия начин ние разчитаме на малко да движат света напред, докато произведеното от нас го влагаме да си угодим и с нищо не допринасяме за това света да върви напред истинското и с абсолютно нищо не помагаме другите. Що за егоизъм? Има обаче нещо, което не се купува, не се продава и същевременно е в полза на нас и на другите. Това е нашият "кислород" и това без никакво усилие можем да дадем на света и на другите около нас и това е любовта. Нашия "кислород" е да обичаме другия и да му помагаме винаги без да търсим полза от това. Но достатъчно ли "кислород" произвеждаме?
Дърветата имат корени, хората обаче не живеят толкова дълго, за да пуснат корени и поради тази причина техните корени са връзките. Привързваме се към дома си, към нашите близки, към хората на които държим и към нещата, които обичаме. Колкото по-привързан си, толкова по-трудно би те "изкоренила" някоя злина, също както след буря остава дървото с най-дълбоки корени. Обрулено, с изпочупени клони, то остава, защото е здраво свързано със земята. Достатъчно дълбоки ли са корените ни?
Дърветата растат на групи и самотните рядко оцеляват. Когато са в група, дърветата се защитават при бури. Не е ли важно и хората да бъдат в групи, защото тогава винаги ще се намери някой, който да защити по-слабия?
Дърветата са различни по вид, хората също. Биват широколистни или пък иглолистни, а хората биват бели или пък черни. Без значение от вида си, всяко дърво произвежда, но дали всеки човек произвежда? Две еднакви дървета няма, а има ли двама еднакви човека? Дърветата биват прави прави, криви, с красиви цветове или с по-грозни, с ядливи плодове или без плодове. А хората не са ли?
По-висши дървета, които живеят като паразити, ли сме? Или паразити, които се мислят за по-висши дървета?
© Мариян All rights reserved.