Не вярвам, че любовта си отива...
Не вярвам, че любовта си отива. Просто не вярвам. Няма как, ако я е имало, тя да е спряла да съществува. Ако си е отишла, значи просто никога не я имало. Да, мислели сте си, че обичате. Казвали сте го. Вярвали сте в това. Но сте живели в заблуда. Това, което сте преживяли не е било любов, а само бледо нейно копие. Временно опиянение, заслепение, увлечение, страст. Всичко друго, но не и чиста, ако щете даже истинска любов.
Истинската любов не си отива. Тя е там, стаена в ъгълчето на сърцето и винаги ще бъде там. Въпреки всичко. Заради всичко.
Не вярвам, че един човек, който е казвал „Обичам те” от един определен момент нататък ще почне да мрази, да гледа със злоба и да нагрубява. Няма как да се случи. Ако обичаш истински, обичаш напук на всичко. Прощаваш всичко. Приемаш всичко. Отдаваш се изцяло, без да мислиш за последствията. И после не съжаляваш. Никога. За нищо. Просто обичаш. Истински, дълбоко, завинаги.
Не вярвам, че между любовта и омразата има с ...