Не заслужаваш

    Не заслужаваш и една от сълзите ми…Не заслужаваш сърцето ми,не заслужаваш душата и обичта ми…Не заслужаваш да бъда твоя завинаги…тръгвам си…и няма да се върна…

Колко пъти се молих да видиш,че съществувам…колко пъти се молих да ме видиш в истинската ми светлина и да ми повярваш,че съм истинска с теб…

    Не заслужаваш да плача и да тръгвам отново към теб с молитва за обич…защото не си способен да обичаш…не можеш да разбереш какво е да изгаряш за някой…да вярваш и да искаш един човек непрестанно…

    Бях там…бях до теб…опитвах се да ти помогна във всичко,за да не си сам,за да не страдаш…но не можах…Защото ти не искаше да ти помогна…не искаше мен…Помниш ли,че се опитвах да те обичам?Помниш ли,че вярвах че някой ден ще се промениш и ще ми позволиш да бъда до теб и да бъда щастлива…

    Знам,че някъде в съзнанието ти сега е онзи образ на момиче,което плачеше и се молеше стотици пъти…знам че този спомен остава…Но недей да се опитваш сега да се връщаш….Защото животът продължава.И аз продължих напред…Да,вричах ти се и не можех без теб…да,правих какво ли не,за да ме видиш такава,каквато съм…да,но това няма да се повтори и всичко това,заедно с хилядите изплакани сълзи остават в миналото…не звъни…не ме търси…аз вече съм минало…мечтите и желанията свързани с теб вече ги няма…надеждите ми за теб и мен отдавна са мъртви…

    И колкото и да молиш няма да се върна…все още си някъде в сънищата ми и нещо догаря в мен…една голяма любов умира…и колкото и силно да съм обичала миналото няма да стане настояще,защото не можеш да си играеш на любов…не можеш да върнеш изплаканите сълзи и безсънните нощи…

     Сърцето ми няма да забрави,но аз ще забравя…а ти…можеш само да съжаляваш…защото не заслужаваш да бъда до теб,не заслужаваш дори тези редове…

                                                                                                                             JJJ