Неизказана любов

Последна нощ, последен час и после пак сама.
Не ме е страх от теб, страх ме е от това, че те обичам.
Като странница без дом скитам пак в нощта.
Докога пак всичко ще отричам.

За кой ли път пред себе си признавам, че не мога да живея без теб.
Години наред не можех да се спра, но ти ми помогна да го направя.
Помогна ми да се вгледам в теб и да стана пак човек.
Като си тръгнеш, живота ми се отравя.

Защо повярвах, че няма да те обикна?
Защо не мога да избягам, защо не мога да се скрия?
Не исках с теб да свикна,
но не съжалявам, че живота ми даде такава любов да преоткрия.

Може да нямам смелост да ти призная какво изпитвам,
защото за тези думи надали си готов.
Може на приятелството твое да не откликвам,
но това е, защото те обичам, а животът е суров.

Някой ден се надявам, че ще мога да призная своята любов.
Надявам се да ме прегърнеш и да кажеш, че си чакал тези думи.
Искам да си с мен в този живот,
а не да изкачвам пак сама тез тежки друми.

Аз ли съм това момиче, което те обича, не мога да разбера.
Знам само, че без теб ме няма, не съществувам и съм изгубена.
Твоите очи и твоите думи искам да сложа в своята душа и да ги посадя.
Не искам нищо да ти казвам, защото вазата няма да се залепи и оправи като е счупена.

Ако има Рай, знай, че за мен той е, когато съм близо до теб,
за да стоплям винаги сърцето ти, когато му е студено.
Ако има стрела, която ще те убие, ще застана отпред.
Защото живота на никой любовта не прощава и ни върти на конците си като едно гадно вретено.

Ти за мен си една висока скала, по която никога не ще се изкача, но ще продължа да те гледам, както гледам и нея и ще ти се възхищавам.
Но знам, че няма ли те някой ден до мен, ще откача,
ще умирам всеки ден, даже секундите ще си отброявам.

Винаги ще съм до теб и винаги ще ти помагам.
Може да не знаеш колко те обичам,
може да не го казвам и да го отлагам.
Но само колко се надявам, че някога пред теб ще го изричам...

За една Стара Неизказана Любов