Последна нощ, последен час и после пак сама.
Не ме е страх от теб, страх ме е от това, че те обичам.
Като странница без дом скитам пак в нощта.
Докога пак всичко ще отричам.
За кой ли път пред себе си признавам, че не мога да живея без теб.
Години наред не можех да се спра, но ти ми помогна да го направя.
Помогна ми да се вгледам в теб и да стана пак човек.
Като си тръгнеш, живота ми се отравя.
Защо повярвах, че няма да те обикна?
Защо не мога да избягам, защо не мога да се скрия?
Не исках с теб да свикна,
но не съжалявам, че живота ми даде такава любов да преоткрия. ...