Нека отново говорим за любовта...

Да поговорим за любовта Или да пишем за нея... Няма значение под каква форма ще
я "честваме", важното е да я има и да пълни живота ни със смисъл и много
красота... В любовта са скрити най-истинските преживявания,най-голямото
себеотрицание, най-красивата радост, най-дълбоката болка... За нея се пишат
нежни стихове, надписи по стени и фасади на сгради, но никой не може да опише
любовта в цялото и многообразие, в цялото и великолепие и красота! Защото тя е
всичко, тя е зрънцето, което ражда живота на всеки хубав ден и всяка звездна
нощ... Любовта - това е "нещото", което прави този свят очарователен и
по-приемлив за живеене!... Любовта - това са безброй споделени мигове с
най-близките; любовта се крие в целувката на мама или в прегръдката на татко,
или в онова странно чувство на първата целувка... Любовта те кара да виждаш
красивите неща в света около теб, а лошите просто да не забелязваш; любовта ти
подарява онази загадъчна усмивка, която, щом я видят хората, веднага разбират,
че стрелите на Амур са те докоснали. Любовта е вдъхновение. Когато човек е
влюбен, той се стреми да бъде все по-добър и по-добър; старае се да заличи
недостатъците си и да подсили добрите си качества. Не случайно се казва, че
любовта дава криле - когато тя те докосне, сякаш излиташ високо към небето, към
звездите, иска ти се да прегърнеш целия свят и да викаш от щастие, както
никога досега... И защо? Просто от радост, че до теб има някой, който държи на
теб и който те обича! Някой, когото можеш да хванеш за ръка,да прегърнеш или
просто да погледаш - да видиш в очите му всички най-красиви кътчета на душата
си, всички цветове на мечтите си и те да станат реалност само чрез един поглед
на човека до теб... И тогава осъзнаваш колко е хубаво, когато слънцето огрява
Земята, да имаш с кого да се насладиш на топлината му, а когато отива да спи,
човекът до теб да ти разкрие магията на един незабравим залез; да има с кого да
събираш мидички по плажа, да скачаш в купчините есенни листа, да правиш снежни
човеци... Просто - да има някой, с когото да споделиш всички мигове в живота си,
някой, който да е до теб. Когато се веселиш да се смее с теб, когато паднеш да
ти подаде ръка и да избърше сълзите ти с целувки, защото споделената радост е
двойна радост, а споделената болка е половин болка... Любовта няма образ, тя не
е в един конкретен и единствен човек - тя е във всички и във всичко! Любовта е
навсякъде около теб - просто трябва да отвориш сърцето си и да я пожелаеш -
толкова силно, колкото никога преди! И да и позволиш да те промени, да те
направи по-добър, по-истински, по-човечен... Защото любовта облагородява!
Любовта е всичко, онова, което ти дава сили да повярваш в красотата и добротата,
в този така невероятен живот, и да му се насладиш от цялото си сърце и душа...
Без любов животът е толкова сив и тъжен!