Untitled (part 2)
Часът е 13.20. Неделя. Събудил съм се преди около половин час и по подобие на всички провалили се писатели, сядам пред машината(компютъра) с чаша кафе и се опитвам да кажа нещо, с което да ви заинтригувам. Е, поне да заинтригувам себе си. Хм... този път познахте, нямам какво да кажа. Та дори потокът ми на мисли няма конкретна посока. Но все пак мога да се опитам да нахвърля някой-друг ред, нали позволявате?
Въпреки небивалата пошлост на този мой творчески опит, аз предполагам, че читателите ми ще се заинтересуват от това, с което ще ги занимая в следващите редове. Ново двайсе! Нямам нищо за вас. Дори не съм сигурен за какво си мисля докато разпръсквам тези думи по белия лист. Глупости! Не съм писал от цял век. А, ти читателю, би предположил, че за един век би трябвало да съм се натъкнал на достатъчно емоции и размисли, които да изложа тук. Може и да си прав.
Възраждане от миналото, загуба на разсъдъка, действия без особена цел... с други думи: „feel free”, предателств ...