Темата съпоставя две различни епохи – миналото, разбирането и борбата за независимост преди да я получим. И днес, когато тя вече е факт, никой не си дава сметка за това.
Интервалът от време, всъщност не е никак голям, като се има в предвид вековната история на държавата ни. От друга страна, големи са промените, възникнали в мисленето и ценностната система на всички ни. Постигането на независимостта е променило виждането за нея. За броени години от идеал, за постигането на който българите са се борили с цената на всичко, тя се е превърнала в част от живота ни.
Човек се променя толкова бързо, колкото и обстоятелствата около него. В миналото основна част от живота на хората било постигането на независимост. Предците ни са жертвали животите си, за да постигнат целта си. Те са били наясно, че едва ли ще доживеят годините, в които тяхната мисия ще бъде изпълнена и независимостта ще бъде постигната. Направили са тази жертва за нас, поколенията след тях. Иска ли са децата им да имат живот, който на тях дотогава е бил забранен. И тук идва въпросът, как оценяваме ние тяхната жертва? Отбелязваме дати на важни и съдбовни битки, подписване на ключови за страната договори. Всичко това за мен са формалности, но вероятно само това сме способни да направим. Може би тези хора биха били по-щастливи, ако поне за момент се опитаме да се поставим на тяхно място, ако се опитаме да си представим как са се чувствали те при взимането на решението да се пожертват за родината и за близките си. Всички те са герои и това никой не го оспорва, но въпреки всичко те са хора като нас. Колкото и да сме различи по отношение на времената, които живеем, все още е възможно да се замислим и да почувстваме това, което и те са чувствали. По този начин най-добре ще покажем признателността си към тези хора. Но за да направим това, първо всеки един от нас трябва да го осмисли и оцени. Това за мен означава много повече, отколкото поднасянето на цветя пред някой паметник по повод събитие, за което знаем от обща култура.
Единствената разлика, която е напълно неуспорима е това, че ние знаем какво е независимостта. Благодарение на тези хора ние знаем какво е да се чувстваш независим и свободен. За да им се отблагодарим поне малко, трябва да осъзнаем всичко това и по-често да си спомняме за тях. Споменът е единственото нещо, което може да ги направи безсмъртни и ние сме тези, които трябва да помнят делото им.
© А. Ж. All rights reserved.