Преди време земята е била „в средата на рая”, хармонично и красиво място. Природата е била непокътната и чиста. Животните и човекът са живеели в мир и хармония с нея. Извличали са само най-нужното и са се радвали на това, което получават. Прекланяли са се пред природните сили и са се страхували от тях. Но не страхът е пораждал верността им към опазването на природните блага, а благодарността към природата. Смятали са я за своя приятелка, уповавали са се на нея, вярвали са ù. Дори са издигали култове към нея и са осъществявали различни жертвоприношения.

Съвременният човек обаче коренно се различава от своите предци. Той се смята за изгонен от рая и не търси смисъла в живота си. Ние не сме изгонени от рая – точно ние го опустошаваме с всеки изминал ден. Екологията ни е почти разрушена и скоро този рай ще се превърне в ад и тогава човечеството няма да може да избяга от катастрофалните последствия, които сами си причиняваме. Сега на първо място се поставя прогресът в технологиите и науката. Човекът се опитва да постигне неземен разкош. Но никой не се замисля как се отразява това на природата. Човекът се обръща срещу своята „майка”. Всичко в живота на хората се влияе от пари. Природните ресурси все повече намаляват, а скоро ще изчезнат напълно. Тогава парите няма да спасят човека. Със своята несъобразителност ние обричаме на гибел не само себе си, но и всички живи същества на планетата. Човекът се мисли за господар на всичко. Замърсява природата, избива животните за забавление и не му мигва окото за това, което може да се случи на самия него по-нататък.

 Човекът всъщност е една малка прашинка на фона на голямата вселена. Дълги години динозаврите са населявали Земята. Може би един ден те твърде много са злоупотребили с това, което им се дава и затова са били наказани. Същата тази Земя сега е наш дом. Едва ли искаме да последваме примера на динозаврите и да ни сполети същата съдба. Раят е на земята, стига да се научим да го намираме.