~NO NAME~

Едно дърво, две дървета, три дървета... Едно до друго, подредени в строга редица, обградили плътно правото и дълго шосе като пазачи, отбраняващи своята така ценна крепост. Аз вървя по това шосе, стъпвам бавно, за да мога до последно да се насладя на покоя ня неговите бранители. Сега не духа вятър и те са спокойни, сякаш са потънали дълбоко в своите мисли. Кой знае къде бродят техните души, дали и те, както нас- хората, имат свой дом- любимо място, където да се завръщат след дълъг път и за което да мечтаят в празните дни? Може би не. А защо тогава тези на пръв поглед така бездушни дървета ме изпълват с подобни мисли? Може би все пак има нещо вълшебно в тях. Може би преди те също са били хора- хора с мечти, със семейства, с приятели. Може би те са хора, изгубили своя път в живота и един ден просто, вървейки и търсейки изгубеното си щастие, те са открили своя дом в пустото шосе. Ето защо сега всячески се опитват да го защитят. Затова са изградили плътните прегради от клони и листа- за да не може никой да унищожи новия им дом, за да останат тук завинаги, защото тук са намерили спокойствие, вероятно и щастие. И дори вятърът и бурите, които изглеждат така далечни в този слънчев ден, да успеят да унищожат част от безкрайната ограда, да съборят един "човек", пазителите знаят, че скоро на негово място ще се роди нов, който ще е по-силен и по-верен. Когато и той бъде повален, ще дойде трети и т.н. и т.н... И този плет, сътворен от мечти за ново начало и сърца, пълни с надежда, ще остане вечен и винаги това шосе ще има своите бранители. Те ще "живеят" заедно, ръка за ръка, за да могат хората да се удивляват от съвършенството и силата на тези "братя по съдба". И същите тези хора ще започнат да живеят от този момент, защото ще се научат да проникват в истинския смисъл на заобикалящия ги свят. Защото всеки предмет, дори най-незначителният, носи в себе си една жилка, която му дава живот... и красота. И хората ще заживеят по- добре, по-щастливи и благодарни за възможностите, които животът им предоставя. Точно така започвам да живея и аз... от днес!