Няколко бележки за истината
Знание, което пазим само за себе си, се превръща в духовна гордост - най-голямото препятствие пред осъзнаването и сливането с Цялото.
На първо място ние не трябва да делим хората на готови и неподготвени за истината. Истината, както и любовта, принадлежат на всички същества. Водата, въздухът, слънцето принадлежат на всички. Няма специални условия, според които за едни се полага повече, а за други по-малко от тези благословии на живота. Но първо трябва да осъзнаем какво означава принципът на Хермес: Каквото е горе, такова е долу. Законът за съответствието не е нещо имагинерно, нещо отделно от живота така, както нито една формула и теорема в математиката не е дадена сама за себе си. Математиката е жива наука. Тя представя живота чрез знаци и числа, чрез дълбока символика.
Когато се казва, че трябва да обичаме само Бог, се има предвид следното: Ние трябва да обичаме Истината, цялото повече от отделните форми на нещата. Само обичайки цялото, обичайки всички, ще имаме правилен поглед върху всяка една негова отделна част, към самите себе си също.
Докато се разглеждаме като нещо отделно, ние не можем да се видим такива, каквито сме.
Същото е и при вглеждането ни в друго същество. Ако изберем някого или нещо и имаме по-специално отношение към него, това неизбежно ще задейства поляризация. Ще минаваме от едната крайност в другата, от силно привличане към силно отблъскване. И ще страдаме поради това. Процесът е неизбежен, така както няма ден без нощ, няма и привличане без отблъскване.
Но какво е нужно да разберем тук?! Ако все пак имаме специално отношение към дадено същество, няма нужда да се вайкаме, да се озлобяваме или самосъжаляваме когато попаднем под закона за поляризация. Ако днес сме свидетели на силно отблъскване, утре животът ще ни върне в началната точка. И така, колкото е по-голямо отклонението, по-големи ще са и амплитудите в състоянието. Любов и омраза ще се сменят като деня и нощта, като приливите и отливите и накрая, ако наблюдаваме това, но от позицията на Истината, която не е нещо друго освен едно, в случая съвсем на място, безпристрастно отношение, ще придобием много по-голямо осъзнаване, много по-голяма дълбочина в разбирането си за същността и проявленията на нещата.
Ако човек обича само Истината, може да обича действително всички. Това не е парадокс, защото това "само" на Истината, на Абсолюта включва всичко в себе си. Никой и нищо, като форма, не може да ни даде правилната оценка за живота, както и за самите нас като негова изява.
В крайна сметка нашите любови и разочарования идват именно затова, за да ни дадат правилния поглед върху нещата, погледът на Истината, погледът на Цялото. Докато не минем през всички тези големи отклонения от равновесието, няма да придобием нужното разбиране, нужната дълбочина.
Нима малкото дете може да се изказва за любовта?! Неговото изказване ще събуди усмивки поради своята наивност. Така стоят нещата с много от нас, които се изказват за отношенията, за живота, без да са опитали плодовете на своите опитности. Много повече е за предпочитане да поискаме съвет от човек, който е патил от грешките си, отколкото от надут всезнайко.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Напълно съм съгласна с казаното - човек трябва да е смел, дързък, за да обикне истината и да е готов да я отстоява с цената на живота си, ако се наложи.
-
Много хубаво есе. Тъжното ми мнение е, че хората се страхуват от истината. Не виждат красотата й, затова я заменят със свръхестествени обяснения и лъжи. А и все пак се изисква дързост да се вгледа човек в истината. Не всеки обаче е дързък.
-
Благодаря и на двама ви!
-
Идеята, че раздавайки натрупаното знание, ние не само се освобождаваме от него, като от нещо излишно, защото то вече е дало кълн в нас, но и се "проветряваме духовно", за зареждане с ново по-ценно такова, бидейки дарители на факлата на познанието за други същества, е красива и вярна. Самоцелно натрупаното знание, води до гордост на духа, а това е сатанинското начало. Истински духовният не следва никога този път.
Силни и точни са и останалите мисли и разсъждения на авторката.
Те могат да снабдят всеки читател с ценни духовни прозрения.
Поздравление за дълбоките размисли, Из!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Истината се свежда в нашия манас до интуиция. Изобщо казано тя е нещо априорно и следователно е НЕПРИСТЪПНА. Очевидно е, че истината не може да се редуцира до неща от по-ниско ниво на йерархия. Тя е онова, което обичайно наричат Дхармакая - Причинно-каузалното тяло, стоящо отвъд Матрицата на Реалността, наричана в древните текстове Мая /илюзорен свят/. В този дух ни говори и Платон чрез знаменития си пример за Пещерата и сенките на робите. Нашата Реалност той счита за свят на сенките, които хвърля Дхармакая /при него наречена вместилище на ейдосите - първосъщности/. В този смисъл няма предварително подготвени за Истината, а има такива само за Лъжата. Онзи, който държи твърда връзка с Истината знае, че светът е неделим. Той е привидно множествен.
Логически погледнато това е парадокс. Защото логиката "разрязва" и аутопсира Цялото и така губи живота в него, без който Истината става непознаваема.
Много ми харесаха поднесените от теб мисли, Из! Чудесно есе си написала,
свързано с една от най-важните теми. Най-висока оценка за задълбочения анализ на темата.