Няма незаменими хора, има незабравими
„Няма незаменими хора, има незабравими!” Или поне така съм чувала...
Дали в днешно време, живеейки този динамичен живот, имаме време да обърнем достатъчно внимание на някого, за да успее той след време да се превърне в незабравим? А ти? Или аз? Имаш ли силата, търпението, упоритостта, настойчивостта и всички останали нужни качества, за да си такъв в живота на някой друг? Не сме ли се превърнали в прекалено големи егоисти... егоцентрици дори?! Забелязваме единствено себе си, собствените си нужди! Раняваме и прецакваме всеки, който се изпречи на пътя на собствените ни неизчерпаеми желания. А колко е жалко...! Съзнателно не позволяваме мисълта да проникне в нас, мисълта, че ето този там човечец ще ни даде малката капчица любов, малката частица нежност, от която се нуждаем, която уж търсим и не намираме.
„Няма незаменими хора”...?!
Ежедневно намираме заместители на потребностите си. Правим го механично и с хората в живота ни. Но в момента, когато бъдеш заместен ТИ, просто така – без усилие, без драма, осъзнаваш колко боли... Замисляш се за всичко, което си направил за даден човек, моментите, които си споделил с него, времето, което си отделил, за да направиш ежедневието му по-поносимо, по-интересно, по-усмихнато! Замисляш се, въпреки лекотата, с която си заместен, дали си успял да вложиш достатъчно, за да останеш все пак незабравим. Замисляш се значим или жалък си, че искаш да бъдеш значим. Опитваш се да подредиш хаоса в главата си, замисляш се за всичко, но не и за това, че някога на някого същото това си причинил и ти! Същите тези мисли са минали през ума на някой, докоснал се за кратко в твоя живот.
Жалки, но същевременно горди! Апатични, но същевременно усмихнати! Щастливи, но същевременно лицемерни!
„Няма незабравими хора, има незаменими!”...
© Диляна Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всичко е въпрос на воля и желание, ако даден човек, не те прави щастлив, колкото и да е незаменим, със времето се забравя, лично при мен така се получи, на няколко пъти не исках да забравя тези хора, но след известно време, стана това, и изобщо не поддържаме никаква връзка, освен с един, но и там нещата не са същите, и с него ще стане така!
-
Времето отмива емоциите, чувствата, болката... Да, питаме се "Беше ли, не беше ли?" , но въпроса е по - скоро учудване "Как може да ме е боляло толкова!"...
Според мен, времето не отмива лицата, просто ги слага в графа "незабравими"
Хубава вечер!
-
Благодаря ви за милите думи
Силвия, според мен, болката някак отшумява с времето, с годините. Заедно с нея и хората, които са я причинили. Остава споменът, който остава блед и идва времето, в което се питаш - беше ли, не беше ли?
Елена, да, определено си разбрала смисъла и идеята на написаното от мен есе. Адмирации за Станка Пенчева! -
Не мога като злато да те заровя,
kато пръстен на ръката си да те нося,
пия с виното и тънка отрова –
ще дойде след мен
друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
каквото и да се случи,
не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
нашите,
осеяни от есенна шума;
не й давай глътка от своята чаша,
не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
оная песен беше само наша,
нека глуха тя да остане
нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
то е мое, сега и навеки.
Нищо наше, и най-дребното –
ти не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
С друга никоя.
Станка Пенчева -
И все пак, според мен, няма незаменими. Болката, която оставят след себе си заменимите, ги прави незабравими.
Поздравления за есето, Диляна! -
Добър текст. Благодаря.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
