Нямам право на прошка...

Предадох майка си! Предадох баща си! Предадох единствения мъж, който ме обичаше истински, макар че никога не съм заслужавала да бъда обичана! Предадох семейството му! Предадох всички, които се опитваха да ми помогнат! Отказвах помощ и подминавах! Бях горда и неблагодарна!
Осъзнах колко съм грешала, колко зла съм била, но каква полза от това!
Все още обичам този мъж (макар все по-често да се убеждавам, че не съм способна да обичам), знам обаче, че той заслужава истинска, а не непълноценна жена като мен... Съжалявам, че заради моя егоизъм този прекрасен мъж изгуби години от живота си, през които можеше да бъде с жена, която заслужава да бъде до него.
Аз нямам това право! Предадох любовта му! Предадох доверието му! Провалих живота му! Провалих бъдещето ни! Провалих ВСИЧКО...
Обичам те, мило, но те моля да ме забравиш, да ме забравиш и презреш като най-голямото зло на света. Заслужаваш да имаш жена, деца, семейство! На мен съдбата ми е да нямам всичко това! Знаеш, заради онази пепелянка Антоанета... Тя няма да го позволи, приеми го, моля те...
Знам, че ме обичаш и че ще ти е трудно да ме забравиш, но нямаме друг избор - АЗ и Антоанета ти навредихме прекалено много.



Гр. Хасково
30.06.2015 г./ 10:47 ч.