Аз те нараних. Аз те излъгах. Аз те манипулирах. Аз обичах. Аз обещах.

Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, защото вече не става дума за нас, а за теб. Не трябва да страдаш за нещо, което е в миналото. Аз ще се оправя, не се притеснявай. Винаги съм се справяла с всичко и не мисля, че това ще е нещото, което ще ме пречупи. За теб ме е грижа и не защото не си силен и достатъчно решим, че да се справиш със всяка пречка, а защото знам какво може да причини вината. Тя ще те разяде. Тя ще те измъчва и преследва. Ще къса парче по парче от теб, докато не остане нищо, освен спомен. Искам да ти кажа, че не си виновен. Как да те убедя? Моля те, трябва да ми повярваш, за да оцелеем и двамата, защото аз не мога да живея без теб и това е истината. Ти ме напътстваш. Ти ме спасяваш, защото ти вярвам най-много от всички и всичко. Знам, че ще бъдеш винаги с мен и никога няма да ме оставиш, затова аз не мога да си позволя да те предам. Ти си най-ценното нещо, което имам. Може би някой ден ще се намери някой, който да те заслужи, но до този момент ти си само за мен и аз не бих позволила нищо лошо да ти се случи. Обещавам ти да те пазя и закрилям, защото сме заедно във всичко - и добро, и лошо. Аз ще те спася, защото за момента само аз искам да го направя, а ако някой друг прояви същото желание, моля те да му позволиш да го направи. Не се затваряй в себе си. Обичай, искай, дерзай, желай. Бъди все така туптящо и силно, сърце мое, а аз винаги ще бдя над теб и заедно ще търсим щастието през всяка болка и вина.