Пак мълчим... и двамата сме гузни... Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих?!... Пак мълчим... и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб... Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих... Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на този свят и не искам да те изгубя. И беше така. Само че ти се се превърна във вода и изтече между пръстите ми. А толкова те обичам, че чак ме боли. Бях готова дори да те деля с нея. Но тя е по-силна. Как успя да се вмъкне между нас и да разруши малкия свят, който бях изградила за нас... Той е само за двама. Сега рухна. Рухна моя свят... В него нямаше място за измама. А ти ме измами. И аз ти простих. Сгреших. Не трябваше. Трябваше да те пусна  да отидеш при нея. Само че... толкова те обичам, че тази мисъл е непоносима дори. Да те пусна да отидеш! И затова реших да те деля. Реших да се радвам на това, което остава за мен, след като си бил с нея. Каква глупачка съм, нали? Няма среда в любовта... А аз исках да измисля. И сега ме боли. Но ме боли още повече, защото и теб те боли. А теб защо те боли? Защото си егоист. Зашото нито за миг не помисли за мен... и за нея. Нека те боли тогава, дори и моето сърце да се къса от болка. Сега те виждам какъв си. Егоист, измамник, мръсник. Но и такъв, пак те обичам!