Обичам те, любими! Как само те обичам! И никак не ми се иска да заминаваш далеч от мен. Знам, че така е трябвало да стане, а и не мисля да виня нито теб, нито мен.
    Обичам те! Не го казвам и това е моята вина. Обичам те! Знам го от доста време, но като една страхливка не ти го казвам, а знам, че копнееш да чуеш тъй желаните думи. По толкова много начини си ми казвал, показвал и доказвал, че ме обичаш и желаеш. Понякога се питам с какво съм заслужила да имам твоята любов и страст, след като нерешителността е моята втора природа и чувствам, че именно тя убива красотата на нашите срещи и ме кара да отлагам някои от тях...
  Обичам те, мили мой, дори и да е много късно и да срещнеш друга, искам да бъдеш щастлив, защото ТИ заслужаваш повече от всеки друг да бъдеш обичан.
  Обичам те! Ти си всичко за мен! Благодаря ти, че си до мен, с мен, че ме обичаш.

Гр. Хасково
19.04.2009 г./ 20:36 ч.