За него :)

Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!

Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.

А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!

- Най-много да станем гаджета!

Но това е твърде нисше за любовта ми към него! След като разбрах че той ме харесва аз го почувствах мноого по близко до мен. А той не спираше... да ме гледа различно от преди, да идва при мен винаги когато може, да ми се обажда за пълни глупости...

Може ли наистина да го ,,Обичам (те) тоОоОоОолкова  много''(той ми беше подарил, освен другите неща, за рождения ми ден и едно от онези сърчица, които казват прочутата реплика)?!

А няма някаква определена причина вниманието ми да се спира точно на нега, Наистина! Просто е така и колкото и да се боря с чувствата си, не мога да ги победя! Просто го обичам...

Хубаво е, че някой ден ще забравя него, приказния начин, по който изглежда, ухае, гледа ме, усмихва се... Но дали ще успея да залича любовта си към него, от сърцето си?! А то не спира да повтаря;,,Обичам те тоОоОоОолкова  много'' (но аз не разбрах дали той влага някакви чувства в  това... мисля, че Да... та ние бяхме много добри приятели и знаех, че той ме харесва...)

И след всичко, което чувствам и мисля, ми е трудно да отрека, мисля за него, може би дори го ревнувам, жадувам...

Луда ли съм?! Да...

Луда съм по него! По моя 'просто приятел'! По моя 'prince charming' (като в приказките... и знаете ли, по едно време аз бях неговата принцеса...)!

Луда съм по моята мечта, която знам, че вече не е той, но ми е трудно да го осмисля, защото винаги той е бил мечтата...

Но какво от Всичко това?! Нима трябва една тийнейджърска любов ( надявам се, че е просто такава :( )да ми разваля настроението... да ме разсейва от ученето...

ХаХ - най-малките проблемченченченца... когато става дума за Него...